Какво се случва със свещениците, които се молят за мир?

Предходните глави доказаха, че обещанието на Кирил за автоматично опрощение противоречи на светоотеческия консенсус по всички точки, и че неговата декларация за „Свещена война“ не отговаря на нито един православен критерий за благославяне на военни действия. Тази глава документира какво се случва, когато богословието се превръща в политика. Това не е богословски аргумент, а доказателство за институционален плен.

Мандатът

На 25 септември 2022 г. Патриарх Кирил въведе задължителна молитва за военна победа в цялата Руска Православна Църква:

Дарувай ни с Твоята сила победа.

— „Молитва о Святой Руси“ (Молитва за Свята Рус), разпространена с патриаршеска директива, септември 2022, https://shaltnotkill.info/how-do-orthodox-christians-pray-in-the-year-2022-the-official-prayers-of-the-russian-orthodox-church-during-russias-war-against-ukraine/^[1]

Тя замени предишните прошения за мир.

Тази молитва също не бе одобрена от синод или събор на епископите. Тя бе разпространена с пряка патриаршеска директива и на всеки свещеник под юрисдикцията на Патриаршията бе наредено да я чете на всяка Литургия.^[2]

В Православното християнство промените в богослужебните текстове изискват съборно одобрение. 34-о Апостолско правило е ясно: първият епископ на Църквата не може да прави нищо без съгласието на останалите епископи. Предвиденото наказание за едностранно литургическо нововъведение е низвержение (Правило 32 на Трулския събор). Правило 103 на Картагенския събор изисква литургическите текстове да бъдат „одобрени на събор“. Патриарх Кирил изцяло заобиколи тази процедура.^[3]

Заобикаляйки съборното одобрение, Кирил превърна политическо решение в литургическа заповед. Отказът от молитвата вече не е политически избор, а нарушение на църковното послушание. Когато мирът все още бе мислим, молитвите искаха мир. Когато победата стана политическата цел, молитвите бяха пренаписани, за да съвпаднат. Молитвата предполага това, което не е установено: че тази война е справедлива, че победата е това, което Бог желае, и че всеки православен християнин трябва да я изпросва.

Така виждаме нашата литургия да се оформя не от богословието, а от военни цели.

Миротворците

Ако духовникът използва Каноните на Църквата като… разхвърляни военни оръдия, а не с разсъждение, съобразно с нуждите на всеки човек и показаното покаяние, то вместо да лекува души, ще извършва престъпление.

— Св. Паисий Светогорски, Spiritual Counsels, Vol. 3: Spiritual Struggle (Духовни съвети, Том 3: Духовна борба), стр. 309^[4]

Каноните съществуват за изцеление, не за налагане на политическо съответствие. Владимир Кара-Мурза, православен християнин, прекарал 300 дни в самотна килия и осъден на 25 години затвор за документиране на войната, която Кирил благослови, изрази това по следния начин:

Не мисля, че дори Джордж Оруел би могъл да си представи ситуация, в която християнски свещеници ще бъдат лишавани от сан и забранявани от служение за това, че са се изказали против войната.

— Владимир Кара-Мурза, Atlantic Council Eurasia Center, 17 септември 2025, https://www.youtube.com/watch?v=JSp-10UsoOE&t=859s

Св. Теодор Студит се противопоставяше на императори, които се опитваха да принудят Църквата да приеме прелюбодеен императорски брак, забранен от каноните. Той бе многократно заточаван заради отказа си да се причастява със свещеника, който го благослови. Църквата го прослави.

Московската Патриаршия направи обратното: тя наказа онези в собствените си редици, които отказаха да благословят войната. Свещеници, които последваха своята съвест и светоотеческото свидетелство, бяха третирани като престъпници. Свещеници, които се подчиниха на държавните директиви, независимо от богословското съдържание, бяха защитени. Целта на църковната дисциплина бе обърната: тя вече не защитава верните от ерес, а защитава държавата от инакомислие.

Да се потиска изповядването на вярата означава да се отрича тя. Хората не трябва да бъдат принуждавани да мълчат относно изповядването, за да не бъде възпрепятствано спасението на хората.

— Св. Максим Изповедник, Диспут в Бизия (ок. 655 г.)

На 1 март 2022 г., в навечерието на Прошка неделя, близо 300 свещеници, монаси и дякони подписаха открито обръщение „за помирение и незабавно прекратяване на огъня“, позовавайки се на „Блажени миротворците“.

Нито един епископ не подписа.

Църквата осъди писмото като „политическо“. Религиозният уебсайт „Благодатный Огонь“ (Благодатен Огън) призова всички подписали да бъдат лишени от сан. Мнозина бяха глобени, обвинени или принудени да заминат в изгнание.^[5]

О. Йоан Ковал, етнически украинец, служещ в Московската епархия, промени една дума в задължителната молитва. Той замени „победу“ (победа) с „мир“ (мир). „С думата ‘победа’“, каза той, „молитвата придоби пропагандно значение, оформяйки правилното мислене сред енориашите“. Един енориаш го докладва. Патриарх Кирил го отстрани през февруари 2023 г. Московският Църковен Съд го лиши от свещенически сан.^[6]

Протойерей Алексей Умински служеше като настоятел на храма „Живоначална Света Троица“ в Москва повече от тридесет години. Той отказа да чете Молитвата за Свята Рус. На 3 януари 2024 г. Патриарх Кирил го отстрани от настоятелството. Десет дни по-късно Московският епархийски съд го лиши от сан за „клетвопрестъпство“ поради отказа му да чете молитвата. Той бе съден задочно.^[7]

О. Йоан Бурдин, свещеник в село Карабаново, Костромска епархия, каза на конгрегацията си от десет души, че се моли за мир в Украйна. Неговият митрополит го уведоми, че политиката е „прерогатив на Патриарха, а не прерогатив на селския свещеник“. Полицията пристигна два часа след проповедта. Той стана първият руски духовник, глобен по военния закон за цензура. Бе забранен от служение през март 2023 г. През юни 2023 г. църковният съд, разглеждащ неговия случай, официално обяви пацифизма за ерес, несъвместима с православното учение.^[8]

Пацифизм в разные эпохи церковной истории присутствовал в еретических доктринах — у гностиков, павликиан, богомилов, альбигойцев, толстовцев, обнаруживая, подобно иным утопическим идеологиям, связь с древним хилиазмом.

Пацифизмът в различни епохи от църковната история е присъствал в еретични доктрини: при гностиците, павликяните, богомилите, албигойците и толстоистите, разкривайки, подобно на други утопични идеологии, връзка с древния хилиазъм.

— Църковен Съд на Московската Патриаршия, Решение по делото на о. Йоан Бурдин, юни 2023, https://novayagazeta.eu/articles/2023/06/14/russian-orthodox-church-officially-renounces-pacifism-en

(Пацифизмът, разбира се, е подмяна. Православната позиция за войната не е пацифизъм, а разсъждение: какво нашите свети отци позволяват чрез consensus patrum и какво каноните ни допускат. Предходните глави установиха този стандарт в детайли.)

О. Петър Устинов, свещеник в Челябинск, бе забранен от служение на 2 септември 2024 г. от Митрополит Алексий за отказ да чете молитвата за победа. Той бе обвинен по 25-о Апостолско правило (клетвопрестъпство) и 39-о Апостолско правило (действие без волята на епископа). 39-о правило, както коментарът на Теодор Валсамон ясно показва, се отнася до управлението на църковната собственост, а не до литургическо послушание.^[9]

Така виждаме готовност да се призовават нашите Свети Канони и Предание за наказване на другите, но призиви за любов, когато тези същите Свети Канони говорят срещу нас. Това е примерът, даден от Патриарх Кирил.

О. Андрей Кудрин, московски свещеник, бе лишен от сан на 23 август 2024 г. за молитва за „помирение“ между руснаци и украинци вместо да чете задължителната молитва за победа. Патриарх Кирил лично потвърди лишаването от сан.^[10]

О. Яков Воронцов, йеромонах в Астанинско-Алматинската епархия в Казахстан, публично осъдил войната, бе лишен от сан през юли 2023 г. След като основа независима православна енория през ноември 2025 г., ОМОН с кучета нахлу в дома му на 13 февруари 2026 г. Той бе обвинен в поддържане на наркопритон и притежание на психотропни вещества.

Както бе цитирано в предходни глави, типичен модел е инакомислещите срещу войната удобно да бъдат намирани виновни по други съмнителни обвинения. Адвокатът на о. Яков Воронцов, Галим Нурпеисов, потвърди това, като нарече делото „монтаж“. Освободен след десет дни административен арест, той бе незабавно повторно арестуван на 23 февруари и му бе наложена мярка задържане за два месеца. Forum 18 документира обширни процесуални нарушения, включително закрити заседания.^[11]

Йеромонах Йоан Курмояров, доктор по богословие и доцент в Новосибирската семинария, бе лишен от сан с указ на Патриарх Кирил на 1 април 2022 г. за критикуване на нахлуването. На 7 юни той бе арестуван, след като публикува видео, озаглавено „Кой ще бъде в ада и кой ще бъде в рая?“, в което каза, че руските войници, загинали в Украйна, ще отидат в ада, а не в рая. Той бе осъден на три години в поправителна колония с общ режим. Правозащитният център „Мемориал“ го призна за политически затворник. Комисията на САЩ за международна религиозна свобода го включи в базата си данни за затворници на съвестта по религиозни причини. Той бе освободен на 1 август 2024 г.^[12]

Сестра Васа Ларин, американска по рождение православна монахиня и професор по литургика във Виенския университет, служеше под РПЦЗ (Руска Православна Църква Зад Граница), юрисдикция на Московската Патриаршия, в продължение на десетилетия. РПЦЗ търпеше нейните спорни публични позиции по екуменизма и пасторски съвети относно хомосексуализма в продължение на години, без да предприема действия. Едва когато тя използва своята YouTube платформа, за да осъди духовниците, благословили нахлуването, те предприеха действие: през май 2025 г. Синодът на РПЦЗ отне монашеския ѝ статус и ѝ забрани да носи монашеско облекло или да използва монашеското си име. Богословските възражения, които никога не бяха основание за дисциплиниране, станаха спешни едва когато тя прекрачи политическа линия.^[13]

Към края на 2025 г. доклад на Фордамския университет, изготвен за Специалния докладчик на ООН за Русия, документира над 100 религиозни лидери и активисти, преследвани за противопоставяне срещу войната. Тридесет и осем православни духовници бяха изправени пред църковни съдилища: седемнадесет бяха лишени от сан, четиринадесет отстранени, седем принудени да се пенсионират.^[14] Patriarchia.ru, официалното информационно издание на Московската Патриаршия, не публикува никакво отразяване на тези лишавания от сан, дори докато подробно отразява църковна дисциплина по други въпроси. Лишаванията от сан на Ковал, Умински, Кудрин, Бурдин и други са изтрити от институционалния запис.^[15]

Все пак принудата не потиска напълно съвестта. О. Валериан Дунин-Барковски, съосновател на организация, подкрепяща преследвани духовници, описа един случай:

Един младеж щеше да подпише военен договор. Неговият свещеник каза „можеш да отидеш, не е грях“. Те намериха отстранен свещеник, който поговори с него. Момчето разбра… и не отиде на войната.^[16]

Свещеник, който вече бе отстранен заради противопоставянето си срещу войната, с личен риск каза истината на един млад мъж. Този разговор може да е спасил живота му.

„Пълната свобода“ на Кирил

Докато собствените му съдилища лишаваха свещеници от сан за молитви за мир, Патриарх Кирил застана пред XXVII Световен Руски Народен Събор на 19 ноември 2025 г. и заяви:

Сегодня мы живем в новой стране. Действительно, у нас полная свобода — свобода вероисповедания, свобода выражения мыслей, свобода печати и все прочее, что связано со свободным волеизъявлением людей.

Днес живеем в нова страна. Наистина имаме пълна свобода: свобода на вероизповеданието, свобода на мисълта, свобода на печата и всичко останало, свързано със свободното изразяване на волята.

— Патриарх Кирил, XXVII Световен Руски Народен Събор, 19 ноември 2025, https://www.patriarchia.ru/article/118380

В същия момент о. Костянтин Максимов, свещеник на Московската Патриаршия, изтърпяваше 14 години в трудов лагер в Саратов. Неговото престъпление: отказ да прехвърли своята енория към създадени от Русия епархии на окупирана украинска територия. Комисията на САЩ за международна религиозна свобода го посочва като Затворник на съвестта по религиозни причини.^[17] И двамата са духовници на една и съща Църква.

През декември 2023 г. Кирил отиде по-далеч, като твърдеше, че „няма по-голямо нарушение на правата на човека и религиозната свобода от това, което се случва сега в Украйна на европейския континент, нито вероятно е имало, дори в късния съветски период“.^[18] Той каза това, докато Mission Eurasia и Институтът за религиозна свобода на Украйна документираха над 600 разрушени от Русия религиозни сгради и забрана на всяка деноминация извън МП в окупираните територии.

Патриархът, който лишава свещеници от сан за молитви за мир, твърди, че пълна религиозна свобода съществува в Русия. Патриархът, чиято армия разруши над 600 църкви, твърди, че Украйна е тази, която преследва вярващите. Противоречието не е имплицитно. То е публикувано на собствения му уебсайт.

Преструктурираната институция

Наказанието на отделни свещеници не бе достатъчно. Московската Патриаршия преструктурира институциите си, за да гарантира, че бъдещите духовници никога няма да станат свещеници на мира.

Семинарии за бойни действия

На 16 април 2024 г. Висшият Църковен Съвет, с участието на Патриарх Кирил, въведе нов курс за всички богословски училища на РПЦ: „Основи на подготовката на духовенството за служение в зони на бойни действия“.^[19] Заповедта се отнасяше за всяка семинария в Руската Православна Църква, в сила от септември 2024 г.

Донската богословска семинария в Ростов на Дон стартира първата в Русия магистърска програма по военно капеланство през 2023 г. с благословението на Патриарх Кирил. Към 2025 г. в нея бяха записани 107 студенти от над 20 епархии. Учебната програма включва „Духовна рехабилитация“, „Църквата в информационните войни“ и „Основи на геополитиката“.^[20] През май 2025 г. Светият Синод одобри втора военна магистърска програма в Екатеринбургската семинария.^[21]

Митрополит Кирил (Покровски), председател на Синодалния отдел за взаимодействие с Въоръжените сили, обяви мащаба на проекта:

Нам нужно будет увеличивать в пять-шесть раз количество военного духовенства… Сегодня 300 человек, должно быть полторы-две тысячи человек.

Ще трябва да увеличим броя на военното духовенство пет до шест пъти… Днес са 300 души, трябва да бъдат хиляда и петстотин до две хиляди.

— Митрополит Кирил (Покровски), Световен Руски Народен Събор, 27 ноември 2024, https://ria.ru/20241127/chislo-1986065205.html

Семинарии, които някога подготвяха свещеници да извършват Светите Тайнства, сега ги подготвят за зони на бойни действия. „Църквата в информационните войни“ не се среща в учебната програма на нито една друга православна семинария в света. Руската Православна Църква не просто благославя война: тя преструктурира институциите си, за да я поддържа.

Износ на военното богословие

Принудата не се ограничава до границите на Русия. На 12 септември 2025 г. Константин Малофеев, заместник-председател на Световния Руски Народен Събор, организира учредителната конференция на „Международна суверенистка лига ‘Паладини’“ в Мариинския дворец в Санкт Петербург. Двадесет крайнодесни организации от три континента изпратиха представители.^[22]

В същия ден делегатите на конгреса се присъединиха към религиозно шествие по Невски проспект в памет на пренасянето на мощите на Св. Александър Невски.^[23] О. Владислав Малишев, православен свещеник, седеше до Александър Дугин на заседанията на конференцията. Депутати от „Единна Русия“ приветстваха делегатите. Религиозното шествие и политическият конгрес бяха една програма. Институцията, обявила Свещена война, сега вербува за нея на международно ниво.

Какво означава това за верните

Задължителната молитва, лишаванията от сан, преструктурирането на семинариите и международната мрежа, документирани по-горе, надхвърлят богословската грешка. Те създават пастирска криза за всеки православен християнин под юрисдикцията на Москва.

Ако сте мирянин в руска православна енория, сега сте изправени пред ситуация, която ранните християни биха разпознали. Държавата, действаща чрез послушни църковни власти, изисква да участвате в молитви, благославящи агресивна война срещу ваши братя православни. Ако мълчите и участвате, ставате съучастник. Ако възразите, рискувате да бъдете обявен за предател, както на държавата, така и на Църквата.

Не така трябва да функционира Православната Църква. Литургията не е инструмент на държавна пропаганда. Каноните не са оръжия срещу добросъвестни духовници. От верните (правилно) не се изисква да избират между своята вяра и своето гражданство.

Тази глава документира как военното богословие на Кирил изглежда, когато стане институционална политика: задължителна молитва, заобикаляща съборния авторитет, свещеници, лишени от сан заради съвестта си, семинарии, преструктурирани за война, и международна крайнодясна мрежа, вербуваща под знамето на Свята Русия. Следващата глава показва какво породи благословената война.

1. Оригинал на руски: „Даруй нам силою Твоею победу.“ ↩

2. 34-о Апостолско правило: „Епископите на всеки народ трябва да признават този, който е пръв между тях, и да го смятат за свое начало, и да не правят нищо важно без неговото съгласие; но всеки може да прави само онова, което се отнася до собствената му епархия… Но нека и той [първият] да не прави нищо без съгласието на всички; защото така ще има единодушие.“ Правило 32 на Трулския събор предписва низвержение за литургическо нововъведение: всеки, който въвежда промени в приетия литургически ред, „нововъвеждащ в предаденото“, подлежи на низвержение. Правило 103 на Картагенския събор изисква литургическите текстове да бъдат „одобрени на събор“ и забранява използването на неодобрени молитви. Правило 2 на Трулския събор предоставя механизма за прилагане: всеки „уличен в нововъвеждане или опитващ се да отхвърли някой от гореспоменатите канони“ е „подложен на наказанието, което този канон налага“. ↩

3. „The anti-war faction in the Russian Orthodox Church has yet to find its voice,“ Carnegie Endowment for International Peace, февруари 2024. Carnegie отбелязва, че новите литургически текстове трябва да бъдат предложени от литургическата комисия и одобрени от Светия Синод, „но този процес не е бил спазен, когато става дума за молитвата, свързана с войната.“ https://carnegieendowment.org/russia-eurasia/politika/2024/02/the-anti-war-faction-in-the-russian-orthodox-church-has-yet-to-find-its-voice?lang=en. Правилникът на Синодалната Литургическа Комисия е одобрен от Светия Синод на 24 декември 2015 г. (Журнали №87–88). ↩

4. Оригинал на гръцки: «Ἂν ὁ πνευματικὸς χρησιμοποιῆ τοὺς κανόνες σάν… κανόνια, καὶ ὄχι μὲ διάκριση, ἀνάλογα μὲ τὸν ἄνθρωπο, μὲ τὴν μετάνοια ποὺ ἔχει κ.λπ., ἀντὶ νὰ θεραπεύη ψυχές, θὰ ἐγκληματῆ.» ↩

5. „Обръщение на духовенството на Руската Православна Църква за помирение и край на войната“, публикувано на 1 март 2022 г., навечерието на Прошка неделя. Първоначално подписано от 233 духовници (свещеници, монаси, дякони); броят нарасна до приблизително 300. Нито един митрополит или епископ не подписа. Обръщението цитира Матей 5:9: „Блажени миротворците.“ Пълен текст: https://virtueonline.org/appeal-clergy-russian-orthodox-church-calling-reconciliation-and-end-war. Vatican News: https://www.vaticannews.va/en/church/news/2022-03/russian-orthodox-priests-no-call-for-peace-should-be-rejected.html. ↩

6. О. Йоан Ковал, етнически украински свещеник в храма „Св. Апостол Андрей“ в Московската епархия, многократно заменяше „победу“ (победа) с „мир“ (мир) в задължителната Молитва за Свята Рус. След като енориаш го докладва, Патриарх Кирил го отстрани на 2 февруари 2023 г. Московският Църковен Съд го лиши от сан през май 2023 г. „An Act of Lighthearted Betrayal,“ Public Orthodoxy, 12 май 2023, https://publicorthodoxy.org/2023/05/12/act-of-lighthearted-betrayal/. VOA: https://www.voanews.com/a/russian-orthodox-priests-persecuted-for-supporting-peace-in-ukraine-/7222972.html. ↩

7. Протойерей Алексей Умински служеше като настоятел на храма „Живоначална Света Троица“ в Хохли, Москва, от 1993 г. (над 30 години). Той бе известен автор и телевизионна личност. На 3 януари 2024 г. Патриарх Кирил го отстрани от настоятелството и го отстрани от служение за отказ да чете Молитвата за Свята Рус. На 13 януари 2024 г. Московският епархийски съд реши да го лиши от сан за „клетвопрестъпство“ (нарушаване на свещеническата клетва). Той бе съден задочно. На 8 февруари 2024 г. Патриарх Кирил потвърди лишаването от сан. „Moscow priest who was removed from post defrocked for refusing to recite prayer for Holy Rus victory,“ Meduza, 13 януари 2024, https://meduza.io/en/news/2024/01/13/moscow-priest-who-was-removed-from-post-defrocked-for-refusing-to-recite-prayer-for-holy-rus-victory. Виж също: Carnegie Endowment, https://carnegieendowment.org/russia-eurasia/politika/2024/02/the-anti-war-faction-in-the-russian-orthodox-church-has-yet-to-find-its-voice?lang=en. ↩

8. О. Йоан Бурдин, свещеник в село Карабаново, Костромска епархия, каза на конгрегацията си от приблизително десет души на 6 март 2022 г., че се моли за мир в Украйна. Той подписа съвместно антивоенно заявление с протойерей Георги Еделщайн. Митрополит Ферапонт Костромски отговори, че политиката е „прерогатив на Патриарха… не прерогатив на селския свещеник“. Полицията пристигна два часа след проповедта му. На 10 март 2022 г. той бе глобен 35 000 рубли, ставайки първият руски духовник, глобен по военните закони за цензура. Бе забранен от служение на 17 март 2023 г. През юни 2023 г. църковният съд, разглеждащ неговия случай, официално обяви: „пацифизмът е присъствал в еретични доктрини в различни периоди от Църковната история.“ „Russian Orthodox Church officially renounces pacifism,“ Novaya Gazeta Europe, 14 юни 2023, https://novayagazeta.eu/articles/2023/06/14/russian-orthodox-church-officially-renounces-pacifism-en. CNE News: https://cne.news/article/3190-pacifism-is-heresy-russian-orthodox-church-says. Forum 18: https://www.forum18.org/archive.php?article_id=2725. RFE/RL: https://www.rferl.org/a/russian-priest-fined-for-calling-war-in-ukraine-a-war/31760170.html. ↩

9. „Против войны — снимай крест“ (Против войната: свали кръста), Novaya Gazeta Europe, 7 септември 2024, https://novayagazeta.eu/articles/2024/09/07/protiv-voiny-snimai-krest. 74.ru, 3 септември 2024, https://74.ru/text/religion/2024/09/03/74041187/. SOTA: https://sotaproject.com/news/86403. О. Петър Устинов преди това служеше в храма „Св. Петър Крутицки“, носещ името на последния законен Предстоятел на Руската Църква, Митрополит Петър (Полянски), разстрелян през 1937 г. ↩

10. О. Андрей Кудрин, московски свещеник, бе лишен от сан на 23 август 2024 г. за молитва за „помирение“ между руснаци и украинци вместо да чете задължителната молитва за победа. Патриарх Кирил лично потвърди лишаването от сан. RFE/RL: https://www.rferl.org/a/russian-orthodox-church-defrocking-kudrin-reconciliation-prayer/33090164.html. ↩

11. Forum 18, февруари 2026, https://www.forum18.org/archive.php?article_id=3032. Eurasia Review: https://www.eurasiareview.com/21022026-kazakhstan-independent-orthodox-priests-10-day-jailing-criminal-case-underway-analysis/. Kursiv Media: https://kz.kursiv.media/en/2026-02-26/engk-yeri-independent-priest-and-peace-advocate-hit-with-drug-den-case/. Първоначалното наказателно дело срещу Воронцов (чл. 174, подбуждане на вражда) бе образувано на 27 декември 2023 г. и прекратено на 22 април 2025 г. поради липса на доказателства. Обвиненията за наркотици последваха опита му да регистрира независима енория. ↩

12. USCIRF Religious Prisoners of Conscience Database: https://www.uscirf.gov/religious-prisoners-conscience/forb-victims-database/ioann-kurmoyarov. OVD-Info: https://ovd.info/en/monk-calls-disobedience-life-story-father-ioann-kurmoyarov. „Russian ex-priest who criticized Ukraine offensive jailed,“ Moscow Times, 31 август 2023, https://www.themoscowtimes.com/2023/08/31/russian-ex-priest-who-criticized-ukraine-offensive-jailed-a82318. Memorial: https://www.rightsinrussia.org/support-for-political-prisoners-memorial-30/. Курмояров бе обвинен по чл. 207.3 (разпространяване на невярна информация за Руските Въоръжени Сили). Той бе освободен на 1 август 2024 г. ↩

13. Сестра Васа (Барбара) Ларин, американска по рождение православна монахиня под РПЦЗ (юрисдикция на Московската Патриаршия) и професор по литургика във Виенския университет, бе известен YouTube преподавател („Coffee with Sister Vassa“). РПЦЗ търпеше нейните спорни публични заявления в продължение на години, включително пасторски съвети от 2017 г. относно хомосексуализма, които Синодът на РПЦЗ официално осъди като „противоречащи на евангелското учение“, но без да предприеме дисциплинарни мерки. Едва след като тя използва платформата си, за да осъди духовниците, благословили нахлуването, и публично се асоциира с Православната Църква на Украйна, Синодът предприе действие. През януари 2025 г. Епископ Лука Сиракузки ѝ нареди да прекрати всякаква видео и социална медийна дейност и да постъпи в манастир. Тя отказа. На 12 май 2025 г. Синодът на РПЦЗ ратифицира отнемането на монашеския ѝ статус и ѝ забрани да носи монашеско облекло или да използва монашеското си име. Указ: https://web.archive.org/web/20250517040657/https://synod.com/synod/eng2025/20250516_enukazsv.html. ↩

14. Сергей Чапнин, „Religious Persecution in Russia,“ доклад, изготвен за Специалния докладчик на ООН за Русия Мариана Кацарова, публикуван чрез Фордамския университет. Документира над 100 религиозни лидери и активисти, преследвани за противопоставяне срещу войната (79 православни, 7 баптисти, 7 петдесятници, 3 католици и други). От тях 19 бяха осъдени с наказателни присъди от 2,5 до 12 години. Тридесет и осем православни духовници бяха изправени пред църковни съдилища: 17 лишени от сан, 14 отстранени, 7 принудени да се пенсионират. Novaya Gazeta Europe отделно съобщи през май 2023 г., че най-малко 59 свещеници са били заглушени от Московската Патриаршия и службите за сигурност от февруари 2022 г. Moscow Times: https://www.themoscowtimes.com/2023/11/03/ostracized-from-kremlin-aligned-church-russias-anti-war-priests-offer-alternative-orthodoxy-a82977. ↩

15. Към март 2026 г. patriarchia.ru не е публикувала статии за лишаванията от сан на Ковал, Умински, Кудрин, Бурдин, Курмояров или другите свещеници на мира, документирани в тази глава. Официалното информационно издание на Московската Патриаршия подробно отразява църковна дисциплина по други въпроси (украински юрисдикционни спорове, морални провинения и т.н.), но е изтрило собственото си преследване на антивоенни духовници от институционалния запис. Единственото частично изключение е случаят с Вилнюската епархия (patriarchia.ru, статия 77826, 30 юли 2022), където пет литовски свещеници бяха лишени от сан; статията твърди, че съдът „разгледа техните действия изключително в полето на църковното канонично право, без да засяга въпроси на политиката“, а след това заявява, че свещениците са „използвали антивоенна реторика“. ↩

16. О. Валериан Дунин-Барковски, панел на Atlantic Council Eurasia Center, „How the Russian Orthodox Church supports the Kremlin’s war against Ukraine,“ 17 септември 2025, 46:54-48:11. О. Валериан е съосновател на „Мир Всем“ (Мир на Всички), организация, документираща и подкрепяща над 80 духовници, преследвани за противопоставяне срещу войната. Видео: https://www.youtube.com/watch?v=JSp-10UsoOE&t=2814s ↩

17. О. Костянтин Максимов, свещеник на Украинската Православна Църква (Московска Патриаршия), бе осъден на 14 години в руски трудов лагер за отказ да прехвърли енорията си към създадени от Русия епархии на окупирана територия. USCIRF го посочва като Затворник на съвестта по религиозни причини. USCIRF: https://www.uscirf.gov/religious-prisoners-conscience/forb-victims-database/kostiantyn-maksimov. ↩

18. Патриарх Кирил, Московско епархийско събрание, 20 декември 2023: «Потому что большего нарушения прав человека и религиозной свободы, чем сейчас происходит на Украине, на европейском континенте нет, да и едва ли было, даже в позднее советское время.» https://www.patriarchia.ru/article/105176. Той повтори темата на Московското епархийско събрание на 20 декември 2024: «Поразительно: в странах, которые принимают западные ценности, касающиеся прав и религиозной свободы и прав человека, на глазах у всех, у всей Европы происходит прямое гонение и притеснение людей только из-за их религиозного выбора!» („Поразително: в страни, които приемат западни ценности, засягащи човешките права и религиозната свобода, пред очите на всички, пред цяла Европа се извършва пряко преследване и потискане на хора само заради техния религиозен избор!“) https://www.patriarchia.ru/article/112702. ↩

19. Решение на Висшия Църковен Съвет, 16 април 2024. Курсът „Основи на подготовката на духовенството за служение в зони на бойни действия“ (Основы подготовки духовенства для прохождения служения в зоне боевых действий) бе разработен на базата на книгата На войне (На война) от протойерей Дмитрий Василенков, главен военен капелан в зоната на СВО. Учебният комитет на РПЦ издаде заповед до всички богословски училища да го въведат от 1 септември 2024 г. Отразяване: Novaya Gazeta, https://novayagazeta.ru/articles/2024/08/26/boevogo-kreshcheniia-nado-bolshe; Rossiyskaya Gazeta, https://rg.ru/2024/04/16/rpc-novyj-speckurs-nauchit-sviashchennikov-vyzhivat-i-rabotat-v-boevyh-usloviiah.html; Fontanka.ru, https://www.fontanka.ru/2024/04/18/73475219/; Kommersant, https://www.kommersant.ru/doc/6662098 ↩

20. Магистърска програма по военно капеланство на Донската богословска семинария, стартирана 2023 г. Към 2025 г.: 107 магистранти от 20+ епархии; 28 действащи военни капелани сред тях. На 1 май 2025 г. ректорът на семинарията получи грамота от командващия Южния военен окръг. Отразяване: Patriarchia.ru, https://www.patriarchia.ru/article/115491; Pravoslavie.ru, https://pravoslavie.ru/169503.html ↩

21. Решение на Светия Синод, 15 май 2025 г., одобряващо магистърска програма, озаглавена „Подготовка и взаимодействие на военното духовенство с Въоръжените сили“ (Подготовка военного духовенства и взаимодействие с Вооруженными силами) в Екатеринбургската богословска семинария. Отразяване: The Moscow Times, https://www.themoscowtimes.com/2025/05/16/russian-orthodox-church-begins-training-military-clergy-a89104; Rossiyskaya Gazeta, https://rg.ru/2025/05/15/reg-urfo/ekaterinburgskaia-duhovnaia-seminariia-budet-gotovit-voennyh-sviashchennikov.html ↩

22. Учредителна конференция на „Международна суверенистка лига ‘Паладини’“ (също съобщавана като „Международна антиглобалистка лига“), Санкт Петербург, 12 септември 2025 г. Организирана от Константин Малофеев, заместник-председател на СНРС. Оригинално разследване на iStories; английски превод: Meduza, https://meduza.io/en/feature/2025/09/24/we-are-not-subject-to-russophobia. Също отразено от Fontanka.ru (23 септември 2025), Novaya Gazeta (25 септември 2025), RFE/RL и Searchlight Magazine (Великобритания, октомври 2025). Посочени организации включват Испанската Фаланга, Златна Зора (Гърция), Forza Nuova (Италия), Les Nationalistes (Франция), Шестдесет и четири окръга (Унгария), NATION (Белгия), Patriotic Alternative (Великобритания) и делегати от Сърбия, Бразилия, Аржентина, Мексико, Южна Африка и Германия. ↩

23. Шествието с мощите на Св. Александър Невски по Невски проспект, 12 септември 2025 г. Meduza съобщава, че шествието е водено от Патриарх Кирил; източници на Руската Православна Църква посочват, че Митрополит Варсонуфий Петербургски е водил събитието от 2025 г. (Кирил води същото шествие през 2024 г. за 300-годишнината му). Участието на делегатите на конгреса е документирано от Meduza, iStories и собствените Telegram публикации на Малофеев. ↩