Световният Съвет на Църквите: „Люлката на единна Църква“

Мнозина от участващите в екуменически организации го правят с искрени намерения. Желанието християните да говорят помежду си, а не един покрай друг, не е порочно. Диалогът, разбиран като възможност за свидетелстване на истината, има светоотеческ прецедент. Ако ССЦ беше просто форум, в който православните обясняват вярата си на инославните, неговото съществуване може би щеше да бъде защитимо.

Въпросът е дали ССЦ реално функционира по този начин, или действа на предпоставки, противоречащи на православната еклисиология.

Патриарх Кирил нарече ССЦ „наш общ дом“ и заяви „желанието си да допринесе за развитието на екуменическото движение.“ Той е поддържал членството на Москва в ССЦ повече от петдесет години. Мнозина защитават това като необходимо свидетелство пред инославните, като възможност за споделяне на православната вяра на световен форум. Светците имат какво друго да кажат.

Преди да разгледаме какво защитава Патриарх Кирил, трябва да разберем какво учат светците за ССЦ и какво разкриват самите събития на ССЦ.

А. Какво учат светците за ССЦ

Световният Съвет на Църквите (ССЦ) е основан през 1948 г. с основополагащата предпоставка, че всички деноминации-членки (включително англикани, лутерани, методисти, баптисти, реформирани/презвитерианци, менонити, квакери и различни православни и дохалкидонски църкви) са легитимни „църкви“, чието разделение може да бъде преодоляно чрез диалог и сътрудничество. ССЦ претендира молитвата на Христос в Йн 17:21 („да бъдат всички едно“) като свое библейско основание. Митрополит Йеротей от Навпакт разпознава погрешното тълкуване:

Не можем да говорим за Църкви, които са разделени и се борят да достигнат истината и единството, а за Църквата, която винаги е единна с Христос и никога не е губила истината, и за хората, които са се откъснали от нея. … Христос не говори за единение на Църквите, което ще се осъществи в бъдеще, а за единението на Учениците, което ще се осъществи в деня на Петдесетница, когато те ще приемат Светия Дух. … Всеки, който преживява Петдесетница в личния си живот, постига това единство.

— Митрополит Йеротей (Влахос) от Навпакт, The Mind of the Orthodox Church (Умът на Православната Църква)

Молитвата на Христос е била изпълнена на Петдесетница. Тя описва духовна реалност, вече осъществена, а не институционална задача, очакваща човешка организация. ССЦ обръща текста: третира единството като нещо загубено, нуждаещо се от възстановяване чрез екуменически диалог. „Декларацията от Торонто“ (1950) на ССЦ прави тази еклисиологична грешка явна:

Църквите-членки признават, че членството в Църквата Христова е по-обхватно от членството на тяхната собствена църковна общност.

— Световен Съвет на Църквите, Декларация от Торонто (1950), Раздел IV, Точка 3. https://oikoumene.org/resources/documents/toronto-statement

Тази декларация третира Църквата Христова като по-широка от всяка конкретна деноминация, като мистична реалност, надхвърляща всички видими църковни структури. Според този възглед протестантите извън Православната Църква принадлежат aliquo modo (по някакъв начин) към Църквата.^[1]

Православната Църква, от друга страна, изповядва в Символа на вярата „Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква.“ Единството на Църквата никога не е загубено. Тези, които се отклоняват от Православието, стават еретици и разколници; Църквата остава една.

Св. Йоан Златоуст обяснява защо самото наименование на Църквата изключва разделението:

Той я нарича също и Божия Църква, показвайки, че тя трябва да бъде единна. Защото ако е Божия, тя е единна и е една, не само в Коринт, но и в целия свят: защото самото име на Църквата не е име на разделение, а на единство и съгласие.

— Св. Йоан Златоуст, Беседа 3 върху 1 Коринтяни, §1, върху 1 Кор 1:10 (PG 61), цит. в Свщмч. Даниил Сисоев, Why Do Believers Quarrel? (Защо вярващите се карат?), стр. 10-11

Св. Йоан Кронщадски посочва конкретните общности, които са се отсекли от Църквата:

Дълбоко скърбя, че това свято единство е било нарушено на Запад и от Запада: от безславния римокатолицизъм, а в него от лутеранството и Реформацията, а у нас от разколи и секти. Истинската Църква остава и ще бъде една, неразделна и единствено спасителна, а именно Източната Православна Църква.

— Св. Йоан Кронщадски, цит. в И. К. Сурски, Saint John of Kronstadt (Свети Йоан Кронщадски), прев. Света Преображенска Обител (2018), стр. 258–259

Той посочва конкретната догматична причина за това отсичане:

Христос казва, че Духът изхожда от Отца, а римокатолиците и лутераните с англиканите казват, че Той изхожда от Отца и от Сина. Дано най-после престанете да хулите Светия Дух и да издигате лъжа против Него: на тези, които хулят Светия Дух, няма да им се прости нито в този век, нито в бъдещия. […] Римокатолици, лутерани и реформирани са отпаднали от Църквата Христова: те не са единомислени с нас… те не са с нас; те са против нас и против Христос.

— Св. Йоан Кронщадски, Живото зърно, както е цит. в А. Владимиров, „Отношението на Свети Йоан Кронщадски към неправославните изповедания“, Orthodox Life, Том 46, Бр. 2 (Март–Април 1996), стр. 11

Св. Йоан Кронщадски ни казва, че Църквата остава и винаги ще бъде една.

„Те са против нас и против Христос.“ Кой съвременен екуменист би дръзнал да произнесе тези думи срещу инославните: римокатолиците, лутераните, баптистите? А това не е мнение на полемист или блогър: това е учение на канонизиран светец, чудотворец, чиито нетленни мощи свидетелстват за истинността на неговото свидетелство. ССЦ иска от православните християни да седнат на една маса с тези, за които светците казват, че са против Христос, и да ги наречат партньори, поради някакво погрешно разбиране за любов, сякаш имат повече любов от Св. Йоан Кронщадски и от останалите наши светци.

Предпоставката на Декларацията от Торонто, че всички организации-членки принадлежат към Църквата, предполага, че те притежават валидни тайнства. Св. Киприан Картагенски, пишейки векове преди схизмата (когато „Католическа Църква“ означаваше единната Православна Църква), демонстрира невъзможността на това:

Да, но това единствено кръщение е в Католическата Църква. И ако има една Църква, не може да има кръщение извън нея. Не може да има две кръщения: ако еретиците наистина кръщават, тогава кръщението принадлежи на тях. И всеки, който по собствена воля им отстъпва тази привилегия, признава, като отстъпва пред техните претенции, че врагът и противникът на Христос би трябвало да притежава силата да умива, пречиства и освещава човека.

— Св. Киприан Картагенски, Послание LXXI.1, цит. в о. Емануил Хацидакис, The Heavenly Banquet (Небесният пир), стр. 211

Ако има една Църква, не може да има тайнства извън нея. Да признаеш други общности за „църкви“, притежаващи благодат, означава да отстъпиш пред претенцията на Декларацията от Торонто, че Църквата Христова се простира отвъд Православната Църква.

Православното участие в ССЦ одобрява теорията за клоновете: идеята, че Църквата в момента е разделена на „клонове“, които могат да бъдат въссъединени. Предпоставката на ССЦ, че единството трябва да бъде „постигнато“ чрез диалог, обръща православното евхаристийно богословие. Евхаристията изразява единство, което вече е притежавано, а не го създава:

За православните Евхаристията не е инструмент или средство за постигане на християнско единство, а самият знак и увенчаване на онова единение, основано на догматични истини и каноническа хармония, вече съхранявани и притежавани общо.

— о. Алкивиадис Каливас, цит. в о. Емануил Хацидакис, The Heavenly Banquet (Небесният пир), стр. 204

Декларацията от Торонто прави членството в ССЦ несъвместимо с Православието. Но ССЦ отиде по-далеч: през следващите десетилетия публикуваното му богословие се премести от еклисиологична грешка към сотириологична апостасия.

През януари 1990 г. подразделението за Диалог на ССЦ проведе официална консултация в Баар, Швейцария, като резултатът бе декларация, далеч надхвърляща Торонто. Ако Торонто твърдеше, че „Църквата Христова е по-обхватна от всяка една църква“, Декларацията от Баар обявява:

Осъзнаваме необходимостта да преминем отвъд богословие, което ограничава спасението до изричния личен ангажимент към Иисус Христос.

— Световен Съвет на Църквите, Декларация от Баар: Богословски перспективи за многообразието (15 януари 1990), Раздел III. https://www.oikoumene.org/resources/documents/baar-statement-theological-perspectives-on-plurality

Декларацията продължава:

То може да бъде достъпно за тези извън оградата на Христос по начини, които не можем да разберем, докато те живеят верен и истинен живот в конкретните си обстоятелства и в рамките на религиозните традиции, които ги ръководят и вдъхновяват.

— Световен Съвет на Църквите, Декларация от Баар (1990), Раздел III.

Торонто (1950) каза, че всички деноминации принадлежат към Църквата. Баар (1990) каза, че спасението изобщо не изисква Христос. За четиридесет години ССЦ премина от отричане, че Православната Църква е единствената Църква, до отричане, че Христос е единственият Спасител. Това беше публикуваната позиция на ССЦ една година преди Кирил да я защити в Канбера.

Тази траектория не беше случайна. Стенли Джедидая Самарта, първият Директор по Диалога с хора от живи вери на ССЦ, бе положил богословските основи:

Църквата в историята е имала склонност да прославя, превъзвишава и обожествява Иисус Христос… Християните понякога са се поддавали на опасностите от „култ към личността.“

— С. Дж. Самарта, „Стремежът към спасение и диалогът между религиите“, International Review of Mission (Октомври 1968), стр. 429

Директорът-основател на Диалога при ССЦ обвини Църквата в „Христомонизъм“ и третира поклонението на Христос като проблем, който трябва да бъде преодолян.^[2]

Свидетелството на светците

Отвъд публикуваното му богословие, ССЦ стои осъден от светците и старците на Православната Църква.

Митрополит Филарет (Вознесенски) Ню Йоркски (1903–1985), Трети Пръв Йерарх на РПЦЗ, бе изповедник срещу екуменизма в продължение на двадесет и една години, чиито нетленни мощи свидетелстват за неговата святост. Той директно се обърна към Декларацията от Торонто във Второто си скръбно послание (1972):

В нашето Първо скръбно послание ние написахме подробно колко несъвместимо с нашата еклисиология е участието на православните в Световния Съвет на Църквите и изложихме точно естеството на нарушението срещу Православието, извършено чрез участието на нашите Църкви в този съвет. Ние доказахме, че основните принципи на този съвет са несъвместими с православното учение за Църквата. Затова протестирахме срещу приемането на онази резолюция на Женевската Всеправославна конференция, с която Православната Църква бе обявена за органичен член на Световния Съвет на Църквите. Уви! Тези последни няколко години са богато натоварени с доказателства, че в диалозите си с инославните някои православни представители са възприели чисто протестантска еклисиология, която влече след себе си протестантски подход към въпросите на църковния живот и от която извира ставащият вече популярен модернизъм.

— Митрополит Филарет (Вознесенски), Второ скръбно послание, 1972. http://orthodoxinfo.com/ecumenism/sorrow2.aspx

Митрополит Филарет сравни членството в ССЦ с древните ереси:

За да се оцени всичко това от гледна точка на Православната Църква, достатъчно е да си представим какъв прием би намерило сред Светите Отци на Вселенските събори. Може ли някой да си представи Православната Църква от онова време да се обявява за органичен член на общество, обединяващо евномиани или аномеи, ариани, полуариани, савелиани и аполинариани? Разбира се, не! Напротив, Правило I на Втория вселенски събор не призовава за съюз с такива групи, а ги анатемосва.

— Митрополит Филарет (Вознесенски), Първо скръбно послание, 27 юли 1969. http://orthodoxinfo.com/ecumenism/sorrow.aspx

Съборите анатемосаха еретиците; не се присъединиха към тях като „органични членове.“ Митрополит Филарет продължава:

Св. Викентий Лерински, в безсмъртния си труд, пише, че „за християните никога не е било позволено, не е позволено и никога няма да бъде позволено да възвестяват нещо, което не са приемали по-рано, а да анатемосват тези, които прогласяват нещо извън приетото веднъж и завинаги, винаги е бил, е и ще бъде дълг.“

— Митрополит Филарет (Вознесенски), Първо скръбно послание, 27 юли 1969. http://orthodoxinfo.com/ecumenism/sorrow.aspx

Църквата никога не е обявявала себе си за част от еретически организации. Тя ги е анатемосвала. ССЦ иска от православните да направят обратното: да седнат като „органични членове“ наред с ересите, които Съборите са осъдили.

Св. Йоан Шанхайски, йерарх на РПЦЗ, вече прославен сред светците, учеше същото:

Законите на Христовата Църква са неизменни; християнинът трябва да им се подчинява независимо от това какво мислят другите, дали обществото гледа на тези закони благосклонно или неблагосклонно. Верните на Христос следват по пътя на тези закони, тези наредби, които Светата Църква свещено пази.

Тези, които хулят законите на Църквата, хулят Самия Христос, Който е Главата на Църквата, защото законите на Църквата са дадени от Светия Дух чрез Апостолите.

— Св. Йоан Шанхайски и Санфранциски, Man of God (Божий човек), „Проповед в Неделя на Православието“, стр. 158-159

Каноните са задължителни и вечни, „дадени от Светия Дух чрез Апостолите.“ Да ги отхвърлиш като неприложими към съвременните екуменически отношения означава да „хулиш Самия Христос.“

Митрополит Филарет предупреди, че съвременната екуменическа „толерантност“ е духовно по-лоша от древната ревностна ерес, позовавайки се на осъждането на лаодикийската хладкост в Откровението:

Да допуснем, че съвременните проповедници на ересите не са толкова воинствени срещу Православната Църква, колкото древните. Но това не е, защото доктрините им са по-близки до православното учение, а защото протестантизмът и Екуменизмът са изградили в тях убеждението, че на земята няма Една и Истинна Църква, а само общности от хора, които в различна степен се намират в заблуда. Такова учение убива всяка ревност за изповядване на онова, което те смятат за истина, и затова съвременните еретици изглеждат по-малко упорити от древните. Но подобно безразличие към истината е в много отношения по-лошо от способността да бъдеш ревностен в защита на заблуда, сметната за истина. Пилат, който каза „Що е истина?“, не можеше да бъде обърнат; но Савел, гонителят на Християнството, стана Апостол Павел. Ето защо в Книгата Откровение четем заплашителните думи към Ангела на Лаодикийската Църква: „Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ; по-добре да беше студен или горещ. Така, понеже си хладък, и не си нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (3:15-16).

— Митрополит Филарет (Вознесенски), Първо скръбно послание, 27 юли 1969. http://orthodoxinfo.com/ecumenism/sorrow.aspx

Савел преследваше Църквата, защото вярваше, че защитава истината. Той грешеше, но ревността му можеше да бъде обърната: когато Христос му се яви, Савел стана Павел. Екуменистът, който казва „всички църкви съдържат истина“, не може да бъде обърнат по този начин, защото е изоставил самата предпоставка, че истината пребивава на едно място. Няма какво Христос да пренасочи. Обръщането изисква от какво да се обърнеш от; лаодикийската хладкост не предлага нищо.

Екуменическото безразличие към истината получава най-суровото осъждане от Христос: „Ще те изблювам из устата Си.“ Предпоставката на ССЦ, че „няма Една и Истинна Църква на земята“, противоречи на изповеданието в Символа на вярата „Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква.“ Митрополит Филарет заключи, цитирайки Правило LVII на Картагенския събор:

LVII (LXVI в Атинската Синтагма) Правило на Картагенския събор казва за Църквата, че тя е „тази, за която се говори като за гълъбица (Песен на Песните 6:9) и единствена майка на християните, в която се приемат всички освещаващи дарове, спасително вечни и жизнотворни, които обаче налагат върху упорстващите в ерес голямото наказание на осъждането.“

— Митрополит Филарет (Вознесенски), Първо скръбно послание, 27 юли 1969. http://orthodoxinfo.com/ecumenism/sorrow.aspx

Църквата е една гълъбица и единствена майка на християните. Няма място за органично членство с еретици в съюз, който третира всички вероизповедания като еднакво валидни клонове на разделено Християнство.

Несъвместимостта е основополагаща: еклисиологията на ССЦ противоречи на православното учение за природата на Църквата.

Ересът, на който ССЦ служи

ССЦ не съществува изолирано. Той е организационният израз на по-широка ерес: екуменизма, идеята, че всички християнски общности са легитимни „клонове“ на разделена Църква. За да разберем защо светците осъждат ССЦ толкова сурово, трябва да разберем ереста, на която той служи.

Архиепископ Виталий Монреалски (по-късно Митрополит, †2006), който наследи Митрополит Филарет като Пръв Йерарх на РПЦЗ, предостави най-ясната формулировка защо екуменизмът е уникално опасен:

Екуменизмът е ересът на ересите, защото досега всеки отделен ерес в историята на Църквата се е стремял самият той да застане на мястото на истинската Църква, докато екуменическото движение, обединило всички ереси, ги кани всички заедно да се почитат като единната истинска Църква.

— Архиепископ Виталий Монреалски, „Екуменизъм“, The Orthodox Word, Том 5, Бр. 4 (Юли–Август 1969), стр. 155

Предишните ереси поне претендираха да бъдат истинската Църква: арианството, несторианството и монофизитството, всеки от тях вярваше в своята правота. Екуменизмът не прави такава претенция. Той кани всички ереси да седнат заедно като равноправни „църкви“, отричайки самото съществуване на единната истинска Църква. Отците го наричат уникално опасен, защото разрушава самата концепция за истината.

Св. Гавриил (Ургебадзе) Грузински (†1995), прославен през 2012 г., поставя екуменизма в есхатологичен контекст:

Първо ще настъпи хаос и безредие, след това ще има разкол в Църквата и тогава ще дойде проклетият екуменизъм. Помнете: екуменизмът е ересът на всички ереси. Той е предателство спрямо Христос и предателство спрямо Истината.

— Св. Гавриил (Ургебадзе) Грузински, Great Art Thou, O Lord! (Велик си, Господи!), стр. 189

Св. Паисий Светогорец бе дълбоко разтревожен от екуменизма:

Тревожеше се от различните екуменически движения, които наричаше „кръпки на дявола.“

— Saint Paisios the Athonite (Свети Паисий Светогорец) (Свещена обител), стр. 427-428^[3]

ССЦ като организационно средство на екуменизма

С това разбиране фокусът се връща към ССЦ. Той функционира като основния институционален инструмент на екуменизма, организацията, чрез която теорията за клоновете се практикува и нормализира.

Митрополит Серафим Пирейски определя истинската природа на ССЦ:

Един от инструментите, използвани от Екуменизма за постигане на целите му, е Синкретизмът, този смъртоносен враг на християнската вяра, който се насърчава от така наречения „Световен Съвет на Църквите“, или по-скоро „Световен Съвет на Ересите“, както справедливо е бил характеризиран.

— Митрополит Серафим Пирейски, Писмо до Папа Франциск, http://orthodoxinfo.com/ecumenism/epistle-to-pope-francis.pdf^[4]

„Световен Съвет на Ересите.“ Организация, чиято самата цел е разпространяването на синкретизма.

Старец Ефрем Аризонски разкрива стратегическата цел на ССЦ:

Това коварно „екуменическо изобретение не желае да търси истината, а“, според о. Харалампий Василопулос, „е смес, целяща изтреблението на Истината. Това е усилие не тези, които са били измамени, да намерят истината, а тези, които я притежават, да я изгубят; тоест тези, които вярват в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква.“

— Старец Ефрем Аризонски, Зов от Светата гора, https://www.scribd.com/document/166719693/, стр. 43^[5]

Екуменистите твърдят, че „търсят истината заедно.“ О. Харалампий разкрива обратното: мисията на ССЦ е да накара тези, които притежават истината, да я изгубят.

Самата Свещена общност на Света гора предупреди, че еклисиологията на ССЦ изменя „догматичното съзнание“ на вярващите.^[6]

Старец Ефрем Аризонски разкрива идеологическия контрол на ССЦ:

Когато дори шампионът на Световния Съвет на Църквите, Митрополит Мелитон Халкидонски, е принуден да признае: „Неоспорим факт е, че ССЦ е 99% под контрола на Протестантизма и силно носи неговия отпечатък“, какви повече доказателства трябват на нас, православните, за да прекъснем отношенията с тях, преди да сме унищожили всяка останала в тях надежда, че истината наистина съществува уникална, непокътната и светла, и може да бъде намерена в Едната, Свята, Православна Църква Христова?

— Старец Ефрем Аризонски, Зов от Светата гора, https://www.scribd.com/document/166719693/, стр. 44

Ние повтаряме тези думи на Старец Ефрем Аризонски към нашите православни християнски братя: какви повече доказателства за прекъсване на отношенията със ССЦ? Какво точно чакаме?

Дори Митрополит Мелитон, шампион на ССЦ, призна протестантския контрол. Защо православните биха оставали в организация, контролирана от еретици?

Как Москва се присъедини към ССЦ

Осъждането от светците е единодушно. Но членството на Москва в ССЦ има своя собствена история, и тя не е богословска.

През 1948 г. самата Московска Патриаршия осъди членството в ССЦ. На Московската конференция на Автокефалните Православни Църкви събраните йерарси приеха формална резолюция:

Уведомяваме Световния Съвет на Църквите, в отговор на поканите, получени от всички нас, да участваме в Амстердамския събор в качеството на негови членове, че всички Поместни Православни Църкви, участващи в настоящата среща, са принудени да откажат да участват в Екуменическото движение в настоящата му форма.

— Резолюция на Московската конференция на Автокефалните Православни Църкви (1948), цит. в Архиепископ Виталий Монреалски, „Екуменизъм“, The Orthodox Word, Том 5, Бр. 4 (Юли–Август 1969), стр. 152

Резолюцията бе подписана от предстоятелите на Руската, Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Полската, Албанската и Чехословашката Църкви и от представители на Антиохийската и Александрийската Църкви.^[7] Само тринадесет години по-късно, през 1961 г., Московската Патриаршия обърна тази позиция и се присъедини към ССЦ.

Православната еклисиология не се бе променила за тези тринадесет години. Това, което се промени, бе съветската политика: Комунистическата партия разпозна в ССЦ средство за прокарване на своите геополитически интереси и нареди на Московската Патриаршия да се присъедини. Това не е домисъл: както съвременната емигрантска документация, така и собствените по-късни признания на Московската Патриаршия го потвърждават.

(Повече ще бъде казано за това в Chapter 13: КГБ и ОВЦВ)

Меморандум от 1961 г. на руската православна емигрантска общност в Западна Германия документира участието на Комунистическата партия:

Тъй като Конференцията от 1958 г. на Националния Съвет на Християнските Църкви на Съединените Щати се изказа в полза на предложения, приемливи за Комунистическата партия на Съветския Съюз, Партията, като очевидно е разпознала възможността за по-нататъшно влияние върху Световния Съвет на Църквите за собствените си нужди, започна не само да насърчава контактите между представители на Световния Съвет на Църквите и Московската Патриаршия, но също и да формира намерение представители на Московската Патриаршия да направляват политиката му директно, като фактически членове на Световния Съвет на Църквите. Така Московската Патриаршия, изпълнявайки волята на Комунистическата партия, подаде заявление за членство в Световния Съвет на Църквите през 1961 г.

— Меморандум на Руската православна емигрантска общност в Западна Германия (1961), Orthodox Life, Том 11, Бр. 6 (1961)

Московската Патриаршия е потвърдила това. В интервю от 2006 г. Епископ Иларион (по-късно Митрополит и Председател на ОВЦВ до 2022 г.) призна, че присъединяването към ССЦ никога не е било богословско решение:

Встъпването в ССЦ бе важна стратегическа инициатива на Руската Православна Църква в този период на рязко засилващ се натиск върху Църквата от страна на държавата, начело с яростния атеист Никита Хрушчов. Митрополит Николай (Ярушевич) и неговият приемник като Председател на ОВЦВ, Митрополит Никодим (Ротов), видяха в излизането на Руската Църква на международната арена възможност да я защитят от вътрешни репресии.

— Епископ Иларион (Алфеев), Интервю, Официален уебсайт на РПЦЗ, 2006. https://synod.com/synod/en/documents/enart_interviewrocor.html

След това той описа как работело на практика:

Така: епископ от Русия щеше да пътува до събитие на ССЦ и по указание на държавата щеше да прави нужните изявления по международни въпроси. Но в частни разговори, с Генералния секретар на ССЦ, например, същият епископ щеше да каже: „Добре би било, ако изразите загриженост за слуховете, които чуваме за закриването на еди-кой си манастир…“

— Епископ Иларион (Алфеев), Интервю (2006), https://synod.com/synod/en/documents/enart_interviewrocor.html

Тези извори са от официалния уебсайт на РПЦЗ, на видно място.

Епископите публично правеха „нужни изявления по международни въпроси“ по указание на държавата, а частно молеха ССЦ за помощ. Те лъжеха. И ако тогава са лъгали по стратегически причини, защо сляпо да им вярваме сега?

Пълната документация за това как съветският натиск, участието на КГБ и институционалната измама оформиха участието на Москва в ССЦ е разгледана в Chapter 13.^[8]

Московската Патриаршия не просто е запазила това членство от съветската ера; тя ретроактивно е осветила човека, който го е осъществил. През 2023 г. Журналът на Московската Патриаршия публикува хвалебна статия, озаглавена „Верен свидетел“, възхваляваща екуменическата кариера на Митрополит Никодим като образец на църковна дипломация. Статията хвали работата му в ССЦ безрезервно:

Его усилиями вступление Русской Церкви в 1961 году во Всемирный Совет Церквей стало плодотворным, способствуя широкому и убедительному свидетельству об истине Святого Православия.

Чрез неговите усилия встъпването на Руската Църква в ССЦ през 1961 г. стана плодотворно, съдействайки за широко и убедително свидетелство за истината на Светото Православие.

— о. Иля Писменюк, „Верен свидетел: Митрополит Никодим (Ротов) и неговата работа в Световния Съвет на Църквите“, Журнал на Московската Патриаршия (Бр. 9, 2023). https://www.patriarchia.ru/article/104828^[9]

Статията посочва Кирил като наследник на Никодим, отбелязвайки, че когато Никодим е бил избран за Президент на ССЦ през 1975 г., „неговото място в Изпълнителния комитет бе наследено от ученика на Митрополит Никодим и бъдещ Патриарх… Архимандрит Кирил (Гундяев).“

Това, което Иларион призна като насочена от Съветите „стратегическа инициатива“, Журналът на Московската Патриаршия сега прославя като „плодотворно“ и „широко и убедително свидетелство.“ Започнало по заповед на Комунистическата партия, то бе преработено в свещена приемственост: Никодим пионерът, Кирил наследникът, и ССЦ като тяхното общо поле на апостолско служение. Самият Никодим починал на 5 септември 1978 г., по време на аудиенция при новоизбрания Папа Йоан Павел I във Ватикана.^[10]

Св. Григорий Богослов обясни преди векове защо такова заразяване е неизбежно:

По-лесно е човек да бъде заразен от нечестие, отколкото да предаде добродетел; точно както е по-лесно за теб да се разболееш, отколкото да те дарят със здраве.

— Св. Григорий Богослов, цит. в Старец Ефрем Аризонски, A Call from the Holy Mountain (Зов от Светата гора), стр. 44

Общуването с еретици заразява по-лесно, отколкото обръща. Наивното убеждение, че православните ще „свидетелстват“ пред инославните в ССЦ, обръща логиката на духовната зараза.

Мнозина вярват, че техните усилия да диалогизират с инославните ще ги обърнат. Св. Паисий посочва какво действително обръща инославните, и това не е диалог:

Ако обаче живеехме светоотечески, всички бихме имали духовно здраве, на което дори всички инославни биха завидели, и те биха изоставили болните си заблуди и биха се спасили без проповед. Сега обаче те не се трогват от нашата свята светоотеческа традиция, защото искат да видят и продължението на начина, по който ние самите живеем своята светоотеческа традиция: нашето истинско сродство с нашите светци.

— Св. Паисий Светогорец, Epistles (Послания), стр. 155^[11]

Инославните не биват обръщани чрез романтична, сантиментална връзка с нашите светци, а чрез истинско сродство със светците, проявено чрез вярност към нашите църковни канони, consensus patrum, границите на Църквата и законите на Църквата, както Св. Йоан Шанхайски и Санфранциски по-рано обясни.

Йеромонах Исаак записва, че Св. Паисий е имал същото убеждение относно самите екуменически диалози:

Светецът не бе съгласен и с „диалозите“, които се провеждаха с инославните. Понеже бе наблюдавал, че мнозина православни, участващи в „диалозите“ и „конференциите“ и „опитите за единение“, преди това самите те не бяха постигнали единение с Бога, следваше, че не можеха да информират другите за това как да водят православен светоотечески живот.

— Йеромонах Исаак, Saint Paisios the Athonite (Свети Паисий Светогорец), стр. 375

Православните участници, търсещи такъв диалог, самите не са постигнали единение с Бога, и затова не можеха да информират инославните, на които по същия начин липсваше искрено разположение. И двете страни не изпълняваха предварителното условие за каквато и да е истинска среща с истината. Тази външна активност и суетня служи като камък за препъване за множеството.

О. Серафим Роуз изрази какво има да каже Православието на екуменическото движение и че самото обсъждане на тази истина я унищожава.

Православието има едно нещо, което да каже на екуменическото движение: ето истината, присъединете се към нея; да останеш да „обсъждаш“ тази истина не просто отслабва православното свидетелство, то го унищожава. Протестантите отдавна бяха прави, когато казваха: Ако притежавате истината, защо участвате в екуменическото движение, което е търсене на непозната истина.

— о. Серафим Роуз, Писмо до о. Дейвид Блек, 30 октомври/12 ноември 1970, Letters from Father Seraphim (Писма от о. Серафим) (Братство „Св. Герман Аляскински“)

Протестантите разбираха какво екуменически настроените православни отказват да видят: ако Православието притежава истината, то няма причина да седи във форум, основан на търсене на непозната истина. Самият акт на участие противоречи на православните претенции. Диалог, който третира истината като неоткрита, унищожава свидетелството на Православието, което вече притежава тази истина.

Самите протестанти разбираха, че православното участие служеше на тяхния дневен ред, а не на нашия. Протестантски лидери открито заявяваха, че използват православното участие, за да постигнат първо собственото си вътрешно единство, преди да се обърнат към Рим.^[12]

Както обяснява о. Спиридон Бейли от РПЦЗ, ССЦ беше финансово подкрепян от Фондация „Рокфелер“, чиято стратегия бе да замени догматичната вярност със социално сътрудничество чрез „социалното евангелие“, създавайки организационни връзки, по-силни от съдържанието на самата вяра.^[13]

Какво спонсорира ССЦ

Най-критичното доказателство срещу ССЦ идва от собствените му спонсорирани събития. През 1993 г. ССЦ спонсорира конференцията „Преосмисляне“. Йеромонах Дамаскин документира какво се случи:

През 1993 г. се проведе първата конференция „Преосмисляне“ в Минеаполис, Минесота, във връзка с Екуменическото десетилетие на ССЦ: Църкви в солидарност с жените. Конференцията бе посетена от над две хиляди участници от двадесет и седем страни и петнадесет основни деноминации, най-вече презвитериани, методисти, лутерани, римокатолици, Обединена Църква Христова и Американски баптисти. Една трета от участниците бяха духовенство. Говорейки за необходимостта да се „унищожи патриархалното идолопоклонство на Християнството“, ораторите на конференцията отхвърлиха, а на моменти осмяха, християнските догмати за Светата Троица, грехопадението, уникалното въплъщение на Бога в Иисус Христос и изкуплението на човека чрез смъртта на Христос на Кръста. На тяхно място конференцията насърчи пантеизъм, шаманизъм и права на хомосексуалните. Участниците взеха участие в „литургия“, при която бяха използвани мляко и мед вместо хляб и вино, а богинята „София“ бе почитана вместо Иисус Христос. Повтаряше се възгласът: „Наша Създателка София, ние сме жени по Твой образ… с нашите топли телесни течности напомняме на света за неговите удоволствия и усещания.“ На по-късна конференция „Преосмисляне“, проведена през 1998 г., участниците, почитащи София, също споделиха захапване на големи червени ябълки, за да изразят солидарността си с Ева, която смятат за героиня, задето е вкусила от забранения плод.

— Йеромонах Дамаскин, Orthodoxy and the Religion of the Future (Православието и религията на бъдещето), https://svspress.com/orthodoxy-and-the-religion-of-the-future/, Епилог

Само тези действия биха били достатъчни за отделяне от ССЦ. Мляко и мед, използвани в „литургия“ вместо хляб и вино? София, почитана вместо Иисус Христос? Това е откровено богохулство. Нищо ли не смущава съвременните православни християни? Солидарност с Ева заради яденето на забранения плод?

Докъде трябва да стигне ССЦ, за да осъдят хората участието и да поставят под въпрос действията на своите лидери? Трябва ли ССЦ да принася хора в жертва, за да събуди хората от безразличието им, или хората ще кажат, че и това е нормално, стига Патриарх Кирил да каже, че е нормално?

Тези дяволски действия не бяха маргинално събитие, осъдено от ССЦ. ССЦ ги спонсорира.

Конференцията се проведе от 4 до 7 ноември 1993 г. в Конгресния център на Минеаполис, „във връзка с Екуменическото десетилетие на ССЦ: Църкви в солидарност с жените.“^[14] Ритуалът с мляко и мед, който „прославяше добротата на женските тела“, и почитането на София са документирани факти. Самата Презвитерианска Църква (САЩ), която няма връзка с Православната Църква, проведе вътрешно разследване, а Christianity Today съобщи, че конференцията „ихтис-удари Църквата, като богохулстваше срещу Лицата на Троицата.“^[15]

Че това не е маргинално събитие, се вижда от последвалото: жената, която координира конференцията, израсна в структурите на ССЦ. Мери Ан Лънди служи като Заместник-Генерален секретар на ССЦ от 1995 до 1999 г., както потвърждава собственият некролог на ССЦ.^[16] Световният Съвет на Църквите повиши организатора на конференцията до Заместник-Генерален секретар.

Главният координатор на конференцията „Преосмисляне“ от 1993 г., Мери Ан Лънди, сега е Заместник-директор на Световния Съвет на Църквите. На конференцията „Преосмисляне“ от 1998 г. тя ясно изрази програмата и на феминисткото богословие, и на съвременния екуменизъм: „Научаваме, че да бъдеш екуменичен означава да отидеш отвъд границите на Християнството. Виждате, вчерашните ереси стават утрешната Книга на реда.“

— Йеромонах Дамаскин, Orthodoxy and the Religion of the Future (Православието и религията на бъдещето), https://svspress.com/orthodoxy-and-the-religion-of-the-future/, Епилог

Ето какво означава екуменизмът на практика: нормализирането на ереса. ССЦ не крие това. Лидерите му го прогласяват, а ССЦ ги награждава с висши постове.

Старец Ефрем Аризонски посочва крайната траектория на ССЦ:

Тази пан-еретическа алхимия се вдъхновява чрез така наречения Световен Съвет на Църквите. Мислим, че наименованието не отговаря на действителността, защото не се отнася до Световен Съвет на Църквите, а до Световен Съвет на Самоволията. Единственият бог, който ще изисква дан от поклонение там, ще бъде падналият Веелзевул, който чрез своя представител сред хората, Антихриста, ще се опита да замести собствената си воля с вярата и поклонението на истинния Бог. Защото в Екуменизма няма личен Бог; за последователните екуменисти учението за Троичния Бог е напълно отхвърлимо.

— Старец Ефрем Аризонски, Зов от Светата гора, https://www.scribd.com/document/166719693/, стр. 42^[17]

Ето какво учат светците за Световния Съвет на Църквите: „пан-еретическа алхимия“, подготвяща пътя за Антихриста чрез поклонение на лъжливи богове, отхвърляне на Троицата и целенасочено превръщане на „вчерашните ереси“ в утрешното православие.

Б. Доказателствата: Патриарх Кирил и ССЦ

През февруари 1991 г. Световният Съвет на Църквите проведе своя 7-и Общ събор в Канбера, Австралия. На втория ден д-р Чунг Хюн Кюнг, презвитерианска богословка от Южна Корея, изнесе пленарното основно слово по темата на събора:

„Ела, Свети Душе: Обнови цялото Творение.“

Сред звуци на гонгове, барабани и клечки за ритъм, на сцената с нея излязоха млади корейски танцьори в бяло и двама австралийски аборигени по препаски и с боя по телата. Четейки от свитък от оризова хартия, тя призова духовете на мъртвите: Агар, Жана д’Арк, жертвите на Кръстоносните походи, евреи, убити в Холокоста, тези, „смазани от танкове в Кванджу, на площад Тянанмън и в Литва“, и „духа на амазонската дъждовна гора.“ Тя запали свитъка и остави пепелта да се носи из въздуха. В последвалата презентация тя изобрази Светия Дух чрез Куан Ин, будистката богиня на състраданието, като заяви, че образът й на Светия Дух „идва от образа на Куан Ин.“^[18]

Съборът бе открит с аборигенска „церемония на пушека“, традиционен езически ритуал за пречистване. Това бе пленарната сесия на най-голямата междухристиянска организация в света: същата организация, която светците наричат „Световен Съвет на Ересите.“

Православните делегати бяха ужасени. Но Архиепископ Кирил Гундяев (тогава на 44 години) публично защити организацията:

Я не хотел бы, чтобы из той критики, которую православные имели в отношении Всемирного совета церквей в Канберре, следовал вывод, что речь идёт о членстве или нечленстве во Всемирном совете церквей. Всемирный совет церквей является для нас общим домом. И тот факт, что православные воспринимают его как свой дом и хотят, чтобы этот дом был колыбелью единой церкви, вот из этого следует их особая ответственность за судьбу Всемирного совета церквей и желание способствовать развитию экуменического движения.

Не бих искал от критиката, която православните имаха спрямо Световния Съвет на Църквите в Канбера, да следва изводът, че става дума за членство или нечленство в Световния Съвет на Църквите. Световният Съвет на Църквите е общ дом за нас. И фактът, че православните го възприемат като свой дом и искат този дом да бъде люлката на единна Църква, от това следва тяхната особена отговорност за съдбата на Световния Съвет на Църквите и желанието им да допринесат за развитието на екуменическото движение.

— Архиепископ Кирил Гундяев (по-късно Патриарх Кирил), бележки на 7-ия Общ събор на Световния Съвет на Църквите, Канбера, Австралия, февруари 1991. Видео: https://www.youtube.com/watch?v=KR4OkPcUQQY

Необходим е кратък анализ на изявленията на тогава младия Патриарх Кирил.

„ССЦ е общ дом за нас“ (общим домом)

Нашата вяра учи, че няма „общ дом“ с еретиците. Православната Църква е единствената Църква Христова.

Св. Киприан учи: „Не може да имаш Бог за Отец, ако нямаш Църквата за Майка.“^[19] Да наречеш ССЦ „наш общ дом“ е да третираш протестантските, англиканските и инославните общности като еднакво валидни обиталища за православни християни.

„Люлката на единна Църква“ (колыбелью единой церкви)

Това е теорията за клоновете: идеята, че Църквата в момента е разделена и ще бъде въссъединена чрез екуменически диалог. Символът на вярата изповядва „Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква.“ Единството на Църквата не е загубено. Тези, които са се отделили, са станали еретици; Църквата е останала една.

Анатемата на РПЦЗ от 1983 г. осъди именно това:

Тези, които нападат Църквата Христова чрез учението, че Христовата Църква е разделена на така наречени „клонове“, които се различават по учение и начин на живот, или че Църквата не съществува видимо, а ще бъде образувана в бъдеще, когато всички „клонове“ или секти, или деноминации, а дори и религии, се обединят в едно тяло; и тези, които не различават свещенството и тайнствата на Църквата от тези на еретиците, а казват, че кръщението и евхаристията на еретиците са действителни за спасение; затова на онези, които съзнателно имат общение с гореспоменатите еретици или защитават, разпространяват или отстояват техния нов ерес на Екуменизма под предлог на братска любов или мнимо обединение на разделени християни, Анатема!

— Синод на Епископите на РПЦЗ, Анатема против Екуменизма (1983)

Всяка клауза се прилага към кариерата на Патриарх Кирил: теорията за клоновете („люлката на единна Църква“), третиране на инославните тайнства като валидни (обща молитва на Лимската литургия), съзнателно общуване с еретици (десетилетия участие в ССЦ) и отстояване на екуменизма (служенето му в ОВЦВ).

Има нещо забележително в тази Анатема: тя е записала поименно участието на Патриарх Кирил в този събор.

Официалният доклад на Архиерейския събор на РПЦЗ за Шестия събор на ССЦ във Ванкувър през 1983 г. документира:

По време на отслужването на Лимската литургия от Архиепископа на Кентърбъри, православните и католиците не се причастиха, но участваха в обща молитва. Архиепископ Кирил (от Московската Патриаршия) произнесе молитва „да постигнем скоро видимо единство в Тялото Христово чрез благославяне на хляба и чашата на този същия олтар.“

— Архиерейски събор на РПЦЗ, Доклад за Шестия събор на Световния Съвет на Църквите, Orthodox Life, Том 33, Бр. 6, 1983

Тогавашният Архиепископ Кирил не просто присъстваше на този събор; той се моли на глас за евхаристийно единство с инославните на самото събитие, което предизвика Анатемата на РПЦЗ против Екуменизма, в която бе посочен поименно.

Докладът на Събора продължава: „Така виждаме с мъка, че процесът на нарастване на практиката на ереста на Екуменизма сред православните християни, за който предупредихме братята си в нашите Скръбни послания, не е спрял, а дори расте… Нашият Събор решително осъди тази проява и нареди Анатема на ереста на Екуменизма да бъде добавена към Чина на Православието.“

Архиепископ Виталий Монреалски, автор на коментара, заяви:

Екуменизмът ясно е най-пагубният от ересите, защото е събрал всички ереси, които съществуват или са съществували, и е нарекъл този съюз Църква: дело, носещо дъх на Антихрист.

— Архиепископ Виталий Монреалски, „Анатемата на РПЦЗ против Екуменизма“, Orthodox Observer, Бр. 58 (Април 1984). Пълен текст: http://orthodoxinfo.com/ecumenism/ecum_anath.aspx

Този най-пагубен от ересите е онова, което Патриарх Кирил прегръща, както заяви в Канбера:

„Желанието да допринесат за развитието на екуменическото движение“

Кирил отиде по-далеч от описването на ССЦ; той се ангажира да напредва неговата мисия.

„Църквите трябва да вземат това на сърце“ (церкви должны взять)

Това повтаря езика на Хаванската декларация (вж. Chapter 2), че православни и католици са „обединени от мисията да проповядват Евангелието“ и че „междурелигиозният диалог е незаменим.“

Забележете множественото число: Църкви. Същата грешка като в Хаванската декларация, която говори за „нашите Църкви в Украйна“ и за „мъченици, принадлежащи към различни Църкви.“ Кирил е използвал този език повече от три десетилетия.

Кирил противоречеше на нашите светци. Но той противоречеше и на собствените си православни колеги на същия събор, в реално време. Православните делегати в Канбера издадоха колективен протест:

Тенденцията да се маргинализира Основата [на ССЦ] в работата на ССЦ е създала опасни тенденции в ССЦ. В много документи на ССЦ ни липсва утвърждаването, че Иисус Христос е Спасителят на света. Забелязваме нарастващо отдалечаване от библейски обосновани християнски разбирания за: (а) Троичния Бог; (б) спасението; (в) самата „благовест“ на Евангелието; (г) човешките същества, създадени по образ и подобие Божие; и (д) Църквата.

— Декларация на Православните участници, Седми събор на ССЦ, Канбера 1991. В Signs of the Spirit: Official Report, Seventh Assembly, ред. Michael Kinnamon (WCC Publications, 1991), стр. 280-282.

Същата декларация заключи с въпроса: „Дошло ли е времето Православните Църкви и другите църкви-членки да преразгледат отношенията си със Световния Съвет на Църквите?“ (Signs of the Spirit, стр. 282).

Православните делегати видяха призоваването на Чунг Хюн Кюнг и попитаха дали е време да си тръгнат. Патриарх Кирил видя същото и го нарече дом.

В. Тенденция, обхващаща десетилетия

Някои могат да предположат, че това е била младежка грешка. Но участието на Кирил в ССЦ обхваща цялата му кариера, а ангажираността на Москва продължава до ден-днешен.

Две Църкви напускат

През май 1997 г. Католикос-Патриарх Илия II Грузински пише до Генералния секретар на ССЦ Конрад Райзер, че „негативно отношение към екуменическото движение“ е нараснало в Грузинската Църква и „заплашва да я раздели.“ Светият Синод се оттегли от ССЦ.^[20]

През април 1998 г. Българската Православна Църква го последва. Патриарх Максим пише до ССЦ:

Светият Синод на Българската Православна Църква на заседанието си от 9 април 1998 г., като взе предвид, че надеждите от членството ѝ в Световния Съвет на Църквите не са напълно оправдани, както и объркването на православните християни в тази страна от това членство, с оглед запазване пълнотата на нашата Света Църква, реши да прекрати членството си.

— Патриарх Максим Български, писмо до Генералния секретар на ССЦ Конрад Райзер, 27 ноември 1998 г. Прессъобщение на Осмия събор на ССЦ, Бр. 47, 13 декември 1998 г.^[21]

„Объркването на православните християни“: това е, за което светците предупреждаваха. Две автокефални Църкви стигнаха до заключението, до което стига и тази глава.

Патриарх Кирил стигна до точно обратното заключение.

Разбира се, Патриарх Кирил не е просто случаен участник в ССЦ.

Личното участие на Кирил в ССЦ (1971–до днес)

Собствената официална биография на Московската Патриаршия на mospat.ru документира кариерата на Кирил в ССЦ подробно:

От 1971 до 1974 г. той служи като официален представител на Московската Патриаршия в Световния Съвет на Църквите в Женева. Биографията гласи, че „трите години, прекарани в Женева, дадоха на бъдещия Патриарх възможност не само да натрупа огромен опит в областта на църковната дипломация, но и да общува с руско духовенство и вярващи зад граница.“^[22]

От 1975 г. той служи като член и на Централния комитет, и на Изпълнителния комитет на ССЦ. Биографията на mospat.ru отбелязва, че е участвал „в тяхната работа без да пропусне нито едно заседание.“^[22]

Статия от 2024 г. в Журнала на Московската Патриаршия продължава хронологията, като заявява, че Кирил е останал в тези ръководни органи „до 1998 г., без да пропусне нито една сесия“: двадесет и три последователни години перфектна посещаемост в изпълнителния орган на ССЦ.^[23]

През 1995 г., когато православните Църкви проведоха вътрешна консултация в Шамбези за обсъждане дали да продължат участието в ССЦ, Кирил бе „ключов оратор“, който говори в полза на оставането.^[22]

По време на среща с етиопския Патриарх Матиас на 17 май 2018 г. самият Патриарх Кирил спомена за участието си от самото начало:

Тогда в Аддис-Абебе проходило заседание Центрального комитета Всемирного совета церквей. Я принимал участие в этом заседании.

Тогава в Адис Абеба се провеждаше заседание на Централния комитет на Световния Съвет на Църквите. Аз участвах в това заседание.

— Патриарх Кирил, Среща с етиопския Патриарх Матиас, 17 май 2018 г. http://www.patriarchia.ru/article/59140

От представител до член на комитети, до ключов оратор, до Патриарх: цялата кариера на Кирил е преплетена със ССЦ.

РПЦЗ осъжда Московската Патриаршия за екуменизъм (1971)

Дванадесет години преди Анатемата от 1983 г. Архиерейският събор на РПЦЗ от 1971 г. осъди Московската Патриаршия поименно за ереста на екуменизма:

Имайки предвид тези обстоятелства и разрастването на ереста на екуменизма, която се опитва да заличи напълно разграничението между Православието и всички ереси, така че Московската Патриаршия, в нарушение на свещените канони, дори е издала резолюция, позволяваща на римокатолици да се причастяват в определени случаи, Съборът на Епископите признава необходимостта от въвеждане на по-строга практика, т.е. извършване на кръщение над всички еретици, които идват в Църквата.

— Резолюция на Архиерейския събор на РПЦЗ за кръщението на еретиците, 15/28 септември 1971 г., Orthodox Life, Том 29, Бр. 2 (Март–Април 1979), стр. 42

РПЦЗ посочи Московската Патриаршия поименно като нарушаваща свещените канони чрез екуменизъм. Това бе официалната позиция на РПЦЗ в продължение на десетилетия. Въпреки по-късното им въссъединяване, тези позиции никога не са били покаяни и днес са потвърдени от Патриарх Кирил, както ще се види в следващите глави.

Молитва за евхаристийно единство във Ванкувър (1983)

Както бе документирано по-горе, Окръжното послание на Архиерейския събор на РПЦЗ записва, че Архиепископ Кирил публично се моли на Събора във Ванкувър през 1983 г. „да постигнем скоро видимо единство в Тялото Христово чрез благославяне на хляба и чашата на този същия олтар.“^[24]

Същата година същият Събор на РПЦЗ, който документира тази молитва, нареди Анатемата против Екуменизма да бъде добавена към Чина на Православието, осъждайки именно това: участие в „така наречената екуменическа Лимска литургия“ и каквато и да е „обща молитва“ с неправославни. Съборът цитира Апостолски правила 45 и 46 и Правила 32 и 33 на Лаодикийския събор, които забраняват приемането на хляб и вино, благословени от неправославни клирици, и обща молитва с тях.^[24]

Докато РПЦЗ анатемосваше екуменизма, Архиепископ Кирил бе на Събора на ССЦ, молейки се за евхаристийно единство с еретици. Анатемата бе пряк отговор на събитията във Ванкувър. Кирил бе пряк участник в тези събития.

Човекът, чиито действия помогнаха да се предизвика Анатемата, никога не се е покаял за нито едно от тях: нито за общата молитва, нито за молитвата за евхаристийно единство, нито за защитата на членството в ССЦ, нито за призива за „люлката на единна Църква.“

Осем години по-късно, в Канбера през 1991 г., той нарече ССЦ „наш общ дом.“ През 2006 г. обеща „може би дори да засили“ участието на Москва в ССЦ. През 2016 г. подписа Хаванската декларация с Папа Франциск. Той заема всяка позиция, осъдена от Анатемата, и ги е заемал непрекъснато повече от четиридесет години.

През 2007 г. РПЦЗ влезе в пълно общение със същата тази Московска Патриаршия, без да изисква каквото и да е отричане от тези екуменически дейности.

По-широката православна християнска общност пази относително мълчание за всичко това.

„Богословски оправдано“ и „може би дори да засилим“ (2006)

През 2006 г., след като Грузия и България се бяха оттеглили, и докато РПЦЗ все още бе в разделение от Москва отчасти заради екуменизма, Митрополит Кирил даде интервю, в което не само защити членството в ССЦ, но обеща да го задълбочи:

Мы намерены продолжать, а может быть, и усилить участие нашей Церкви в работе ВСЦ.

Имаме намерение да продължим и може би дори да засилим участието на нашата Църква в работата на ССЦ.

— Митрополит Кирил (Гундяев), Интервю на уебсайта на ОВЦВ, 30 август 2006 г. https://www.patriarchia.ru/article/17219

В същото интервю той даде на основаването на ССЦ богословско одобрение, което противоречи на признанието на Иларион, че присъединяването е било „стратегическа инициатива“:

Вступление в ВСЦ именно в 60-е годы было богословски оправдано.

Встъпването в ССЦ именно през 60-те години бе богословски оправдано.

— Митрополит Кирил (Гундяев), Интервю на уебсайта на ОВЦВ, 30 август 2006 г. https://www.patriarchia.ru/article/17219

Иларион (2006): членството бе „важна стратегическа инициатива“ за „защитата й от вътрешни репресии.“ Кирил (2006): членството бе „богословски оправдано.“ Единият го представя като тактика за оцеляване; другият го осветява като богословие. И двете бяха публикувани в същата година, разкривайки основната логика: това, което бе започнало като политическа целесъобразност, е ретроактивно осветено като догматичен ангажимент.

Кирил продължи да се среща с последователни Генерални секретари на ССЦ през следващото десетилетие, като всеки път потвърждаваше ангажимента на Москва. През 2014 г. той описа работата на ССЦ като правеща „положително впечатление“ и й отреди „една от ключовите роли“ в междухристиянския диалог.^[25] През януари 2019 г. той възхвали „уникалната роля“ на ССЦ по време на Студената война и го призова да възстанови този статут, описвайки споделената „вяра в Господа и Спасителя“ като основа за православно-протестантско сътрудничество.^[26] През 2022 г., сред международна изолация заради Украйна, той благодари на ССЦ, че е устоял на натиска да изключи Москва, и описа членството в ССЦ като даващо му „увереност в солидарността и подкрепата на световното християнско братство.“^[27] През юни 2025 г., дори когато Митрополит Антоний призна, че ССЦ „бързо губи уникалната си роля“, Москва все пак изпрати делегация на заседанието на Централния комитет в Йоханесбург.^[28]

Молитва „чрез различни религиозни традиции“ (2015)

Еклисиологията на ССЦ не спира при християнското единство; нейната логична траектория се простира до всички религии. В проповед след Литургия в Калининград на 15 ноември 2015 г. Кирил разкри, че е последвал тази траектория до край:

Пусть наша вселенская молитва на разных языках и даже через разные религиозные традиции будет обращена к Богу, чтобы Он приклонил милость Свою к роду человеческому и изъял нас из страшного плена одержимости.

Нека нашата вселенска молитва на различни езици и дори чрез различни религиозни традиции да бъде обърната към Бога, за да приклони милостта Си към човешкия род и да ни избави от страшния плен на обсебеността.

— Патриарх Кирил, Проповед след Литургия в Катедралата „Христос Спасител“ в Калининград, 15 ноември 2015 г. Стенограма: http://www.patriarchia.ru/article/97207. Видео компилация: https://www.youtube.com/watch?v=XbExBRJCHkg

Ако всички деноминации са „клонове“ на една Църква, защо не всички религии да са „клонове“ на една божествена реалност? Ето накъде водят предпоставките на ССЦ: от отричане уникалността на Православната Църква до отричане уникалността на Христос.

„Едно семейство“ с всички религии (2025)

Десет години след тази проповед и три месеца след като нареди Схиигумен Гавриил да бъде прогонен заради проповядването, че исляма е грешната религия (вж. Chapter 5), Патриарх Кирил доказа, че тази траектория не е хипотетична. На 18 септември 2025 г. той пътува до Астана, Казахстан, за VIII Конгрес на световните религиозни лидери. Там, обръщайки се към лидери от множество религии, той заяви:

Очень важно, что религиозные лидеры, руководители, принадлежащие к разным религиям и исповеданиям, сегодня трудились рука об руку как одна семья, что свидетельствует о близости наших позиций, несмотря на богословские различия, которые всегда существовали и вряд ли могут в ближайшее время вообще исчезнуть из нашего дискурса. Но, тем не менее, общие цели, которые сегодня стоят перед нами в связи с угрозами для бытия всего рода человеческого, несомненно, служат стимулом для дальнейшего развития нашей совместной работы.

Много е важно, че религиозни лидери, принадлежащи към различни религии и вероизповедания, днес работеха ръка за ръка като едно семейство, което свидетелства за близостта на нашите позиции, въпреки богословските различия, които винаги са съществували и едва ли ще изчезнат от нашия дискурс скоро. Въпреки това общите цели, стоящи пред нас днес във връзка със заплахите за съществуването на целия човешки род, несъмнено служат като стимул за по-нататъшно развитие на нашата съвместна работа.

— Патриарх Кирил, заключителна церемония на VIII Конгрес на световните религиозни лидери, Астана, Казахстан, 18 септември 2025 г., https://mospat.ru/ru/news/93566/

Той завърши, призовавайки Божието благословение над цялото мултирелигиозно събрание:

Пусть благословение Божие пребывает над всеми нами, укрепляя нас на совместном пути к построению глобального мира и справедливости.

Нека Божието благословение бъде над всички нас, укрепвайки ни по общия ни път към изграждане на световен мир и справедливост.

— Патриарх Кирил, същото обръщение, https://mospat.ru/ru/news/93566/

„Едно семейство.“ „Съвместна работа.“ „Общ път.“ Божието благословение, призовано над последователи на всички религии.

През 2015 г. той призова за молитва „чрез различни религиозни традиции.“ През 2025 г. той застана пред лидери на исляма, будизма, юдаизма и други религии, нарече ги „едно семейство“ и помоли Бог да ги благослови по техния „общ път.“

„Един от приоритетите в нашата повестка“ (2023)

Седем месеца по-късно Кирил прие новия Генерален секретар на ССЦ д-р Джери Пилай в Москва. Встъпителното му изявление не остави място за двусмислие:

Отношения со Всемирным советом церквей являются одним из приоритетов в нашей повестке.

Отношенията със Световния Съвет на Църквите са един от приоритетите в нашата повестка.

— Патриарх Кирил, Среща с делегация на ССЦ, 17 май 2023 г. http://www.patriarchia.ru/article/81443

Това е през 2023 г. Очевидно не става дума за отдавна забравена грешка.

На тази среща с делегацията на ССЦ Патриарх Кирил сподели спомени за личното си участие, започнало от Събора в Упсала през 1968 г., „където бъдещият Патриарх бе най-младият участник.“ Той хвали ССЦ като платформа, която „осигурява пространство за развитие на двустранни отношения, понякога с тези Църкви, с които би било доста трудно да се установят отношения.“ Той благодари на ССЦ за декларацията му в защита на монасите от Киево-Печерската Лавра и отбеляза, че Москва редовно изпраща студенти в Института „Босей“ на ССЦ, като това е един от приоритетите в повестката им.

Един месец по-късно Кирил изпрати официално писмо с поздравления по повод 75-ата годишнина на ССЦ, като заяви, че „сме длъжни да запазим тези мостове на общуване, които бяха изградени от нас и от нашите предшественици в продължение на много десетилетия, не само заради нас самите, но и заради бъдещите поколения.“^[29]

Кирил представя организацията, осъдена от светците, като свещено наследство, което трябва да бъде съхранено за потомството.

„Никаква опозиция“ (Януари 2024)

На 23 януари 2024 г. Кирил се обърна към XII Коледни парламентарни срещи в Съвета на Федерацията. В реч, посветена на западния морален упадък, той защити членството на Москва в ССЦ пред руските законодатели:

Почему мы вступили в 1962 году во Всемирный совет церквей? И никакой оппозиции в России этому шагу не было, потому что развитие отношений с христианами Запада воспринималось как норма, как нечто очень положительное.

Защо се присъединихме към Световния Съвет на Църквите през 1962 г.? Нямаше никаква опозиция в Русия срещу тази стъпка, защото развитието на отношенията с християните от Запада се възприемаше като норма, като нещо много положително.

— Патриарх Кирил, Реч на XII Коледни парламентарни срещи, Съвет на Федерацията, 23 януари 2024 г. http://www.patriarchia.ru/article/105298

„Никаква опозиция.“

Но през 1948 г. самата Московска Патриаршия формално отхвърли членството в ССЦ!

Позицията бе обърната през 1961 г. по указание на Комунистическата партия. Кирил представи членството в организацията, която светците наричат „пан-еретическа алхимия“, като нещо, което руснаците единодушно приветстваха: „нещо много положително“, без да споменава позицията на Московската Патриаршия спрямо ССЦ от 1948 г., която несъмнено не би се променила, ако не беше комунистическото влияние.

Патриарх Кирил не вижда абсолютно никакъв проблем с тази позиция, която е нечестна и подвеждаща.

Траекторията е направена явна

В същото интервю от 2006 г., в което Епископ Иларион призна, че членството в ССЦ е било политическа „стратегическа инициатива“, а не богословска позиция, той разкри накъде водеше тази траектория:

Това, от което имаме нужда, според мен, е стратегически съюз, защото предизвикателството е отправено към традиционното Християнство като такова… В тази битка православните и католиците биха могли, дори пред лицето на всички натрупани през вековете различия, да образуват обединен фронт.

— Епископ Иларион (Алфеев), Интервю на официалния уебсайт на РПЦЗ, 2006. https://synod.com/synod/en/documents/enart_interviewrocor.html

„Стратегически съюз“ с Рим. „Обединен фронт“ с тези, които светците наричат еретици. Десет години след това интервю Патриарх Кирил се срещна с Папата в Хавана и подписа съвместна декларация. Траекторията, описана от Иларион през 2006 г., стана реалност през 2016 г. От членство в ССЦ до „стратегически съюз“ с Рим, до съвместни декларации с Папата: крайната цел винаги е била видима за желаещите да видят.

Собствената диагноза на Московската Патриаршия (2000)

През август 2000 г. Юбилейният Архиерейски събор на Руската Православна Църква прие „Основни принципи на отношението на Руската Православна Църква към инославието“, официалният вероучителен документ, управляващ всички екуменически отношения.^[30] Приложението му за ССЦ съдържа забележително признание. Авторите на документа, пишейки под ръководството на Митрополит Кирил като Председател на ОВЦВ, признаха, че ССЦ е станал несъвместим с Православието:

В повестке дня ВСЦ со временем стали появляться такие темы, которые оказались совершенно неприемлемыми для Православного Предания… Задачи декларируемые ВСЦ вступают сегодня в полнейшее противоречие с практикой: все очевиднее становится разрыв сблизившегося на почве либерализации протестантского большинства и православного меньшинства. В итоге возможно такое развитие в протестантских церквах и во Всемирном Совете Церквей, с которым православные уже не смогут согласиться ни по экклезиологическим, ни по догматическим, ни по нравственным соображениям.

В повестката на ССЦ с течение на времето започнаха да се появяват теми, които се оказаха напълно неприемливи за Православното Предание… Задачите, декларирани от ССЦ днес, влизат в пълно противоречие с практиката: все по-очевидна става пропастта между сближеното на почвата на либерализацията протестантско мнозинство и православното малцинство. В крайна сметка е възможно такова развитие в протестантските църкви и в ССЦ, с което православните вече няма да могат да се съгласят нито по еклисиологични, нито по догматични, нито по нравствени съображения.

— „Основни принципи на отношението на Руската Православна Църква към инославието“, Приложение, Юбилеен Архиерейски събор, Август 2000, https://mospat.ru/ru/news/85385/^[31]

Документът отиде по-далеч, предупреждавайки, че траекторията на ССЦ води към собственото му разрушение:

Всякий новый шаг в направлении усиления протестантской экклезиологии в ВСЦ будет духовным самоубиством ВСЦ… Негативные тенденции в ВСЦ приводят к тому, что Русская Православная Церковь оказывается перед необходимостью быть готовой к изменению своего статуса в отношениях с ВСЦ.

Всяка нова стъпка в посока на укрепване на протестантската еклисиология в ССЦ ще бъде духовно самоубийство за ССЦ… Негативните тенденции в ССЦ водят до това, че Руската Православна Църква е изправена пред необходимостта да бъде готова да промени статута си в отношенията си с ССЦ.

— „Основни принципи“, Приложение, https://mospat.ru/ru/news/85385/^[32]

„Напълно неприемливи за Православното Предание.“ „Пълно противоречие с практиката.“ „Духовно самоубийство.“ „Необходимостта да бъде готова да промени статута си.“

Това бе през 2000 г. Конференцията „Преосмисляне“ вече се бе случила. Декларацията от Баар вече бе отрекла необходимостта от Христос. Грузия и България вече бяха напуснали. Московската Патриаршия диагностицира болестта, предупреди за смърт и заяви, че може да се наложи да си тръгне.

Двадесет и пет години по-късно всяка негативна тенденция, за която документът предупреждаваше, само се е засилила. Протестантската еклисиология само се е укрепила. Москва, водена от Патриарх Кирил, остана в ССЦ.

Криминализиране на инакомислието

Патриарх Кирил не само настоява, че участието в ССЦ е полезно; документът „Основни принципи“, в Раздел 7.3, се обръща към тези, които се противопоставят на екуменическата дейност на йерархията, заплашвайки ги с наказание за посочване на всичко това.

Церковь осуждает тех, кто, используя недостоверную информацию, преднамеренно искажает задачи свидетельства Православной Церкви инославному миру и сознательно клевещет на Священноначалие Церкви, обвиняя его в «измене Православию». К таким людям, сеющим семена соблазна среди простых верующих, следует применять канонические прещения.

Църквата осъжда тези, които, използвайки недостоверна информация, преднамерено изкривяват задачите на свидетелството на Православната Църква пред инославния свят и съзнателно клеветят Свещеноначалието на Църквата, обвинявайки го в „измяна на Православието.“ Към такива хора, сеещи семена на съблазън сред простите вярващи, трябва да се прилагат канонически санкции.

— „Основни принципи на отношението на Руската Православна Църква към инославието“, Раздел 7.3, Юбилеен Архиерейски събор, 13–16 август 2000, https://mospat.ru/ru/news/85385/^[33]

Същият раздел одобрително цитира Всеправославната среща в Солун от 1998 г.:

За многие десятилетия православного участия в экуменическом движении ни один из (официальных) представителей той или иной Поместной Православной Церкви никогда не предавал Православие.

За многото десетилетия на православно участие в екуменическото движение нито един (официален) представител на която и да е Поместна Православна Църква никога не е предавал Православието.

— Всеправославна среща в Солун 1998, цитирана одобрително в „Основни принципи“, Раздел 7.3, https://mospat.ru/ru/news/85385/^[34]

Забележете самооправдаването тук.

Според тази декларация, за десетилетия на участие в организацията, която светците нарекоха „пан-еретическа алхимия“, нито един от представителите им „никога не е предавал Православието.“

Документът не разглежда светците, които осъдиха ССЦ. Той не отговаря на Митрополит Филарет, Синода на РПЦЗ от 1983 г., Старец Гавриил или седемте свидетели, разгледани в тази глава. Вместо това просто предписва канонически наказания за тези, които застават на страната на светците.

Самият Кирил повтори тази заплаха шест години по-късно. В интервю от 2006 г. като Председател на ОВЦВ той характеризира всички критици на членството в ССЦ като или невежи, или злонамерени:

Требовать от Русской Православной Церкви самоизоляции могут люди, либо не знающие, что происходит в ВСЦ, и какова реальная роль Русской Церкви во всей сложной системе межхристианских и межрелигиозных отношений, либо те, кто сознательно стремится к ограничению ее влияния.

Да искат самоизолация на Руската Православна Църква могат хора, които или не знаят какво се случва в ССЦ и каква е реалната роля на Руската Църква в цялата сложна система на междухристиянски и междурелигиозни отношения, или тези, които съзнателно се стремят да ограничат влиянието й.

— Митрополит Кирил (Гундяев), Интервю на уебсайта на ОВЦВ, 30 август 2006 г. https://www.patriarchia.ru/article/17219

По тази порочна логика Грузинската и Българската Църкви „съзнателно се стремят да ограничат“ влиянието на Москва. Св. Гавриил Грузински, който осъди екуменизма като „ересът на всички ереси“, бил или невежа, или саботьор.

Няма трета категория за Патриарха. И отново: никой не казва нищо за нищо от това.

Това е същият институционален рефлекс, документиран в Chapter 5: когато Схиигумен Гавриил проповядваше, че исляма е „грешната религия“, Патриарх Кирил нареди на духовенството си да „прогонят всички, които говорят така.“ Тенденцията е последователна: тези, които повтарят какво учат светците, биват заглушавани; позициите, осъдени от светците обаче, биват налагани.

Г. Присъдата

Свидетелството е единодушно. Йерарси на РПЦЗ, светогорски старци, съвременни светци, собствените му православни колеги в Канбера и две автокефални Църкви, които се оттеглиха изцяло: всички осъдиха ССЦ. Основополагащата му еклисиология противоречи на православното учение. Собствената му Декларация от Баар отрича необходимостта от Христос за спасение. Спонсорираните му събития разкриват природата му. Ръководството му награждава тези, които организират апостасия. Нито един прославен светец не го е защитавал.

Някои ще възразят, че уважавани православни богослови са защитавали участието в ССЦ. О. Георгий Флоровски бе директор-основател на ССЦ. О. Йоан Майендорф председателстваше Комисията му по Вяра и Устройство.^[35] О. Александър Шмеман правеше разлика между „добър екуменизъм“ и „лош екуменизъм.“ Тази традиция съществува и не може да бъде отхвърлена.

Но самият Флоровски се разочарова. Архиепископ Хризостом от Етна, който познаваше Флоровски лично в Принстън, свидетелства, че Флоровски описваше есето си от 1933 г. „Границите на Църквата“, върху което почива голяма част от съвременното православно екуменическо богословие, като „евристично упражнение“, богословско мнение, а не окончателно богословско изявление. Флоровски никога не е споделял Тайнствата с инославни; Архиепископ Хризостом свидетелства, че той „категорично осъди“ интеркомунията. В по-късните си трудове Флоровски се завърна към Киприановата еклисиология: „Православните са длъжни да твърдят, че единствената ‘специфична’ или ‘отличителна’ черта на собствената им позиция в ‘разделеното Християнство’ е фактът, че Православната Църква е по същество идентична с Църквата на всички векове… тя не е някоя Църква, а самата Църква“ (Aspects of Church History). На симпозиум в Принстън през 1975 г., четири години преди смъртта си, той публично изрази съжаления за ранните си екуменически възгледи.^[36]

Самият Шмеман написа частно през 1962 г., че „православните трябва да напуснат ССЦ.“ С други думи, самите хора, които използват Шмеман за оправдаване на екуменизма, самият той ясно е заявил, че няма причина да се остава в ССЦ.

Траекторията на ССЦ след тяхната ера, от Декларацията от Баар до „Преосмисляне“ до Чунг Хюн Кюнг, потвърди критиците, а не защитниците.

Митрополит Иларион (Алфеев), собственият главен екуменист на Кирил, направи неволно признание през 2013 г.: „Самото влизане на православните в диалог означаваше мораториум върху употребата на термините ‘ерес’ и ‘еретик’ по отношение на Католическата Църква. Ние взаимно отказахме да класифицираме един другиго като еретици.“^[37]

Изоставянето на светоотеческия речник не бе богословско развитие; то бе договорено предварително условие за участие. Светците, които използваха думата „еретик“ като стандартна богословска терминология без извинение, не биха разпознали този мораториум. (Светоотеческото значение на „ерес“ и „еретик“ е разгледано в Chapter 25.)

Срещу това свидетелство стои защитата на Патриарх Кирил в Канбера от 1991 г., анализирана израз по израз, и неговите пет десетилетия участие, без да пропусне нито една сесия в продължение на двадесет и три години. През 2006 г. той нарече членството в ССЦ „богословски оправдано“ и обеща „може би дори да го засили.“ През 2015 г. призова за молитва „чрез различни религиозни традиции.“ През 2022 г. описа членовете на ССЦ като „световно християнско братство“, чиято солидарност му дава увереност. През 2023 г. обяви отношенията с ССЦ за „един от приоритетите в нашата повестка“ и обеща да запази „тези мостове… за бъдещите поколения.“ През 2024 г. увери руския парламент, че членството в ССЦ е „нещо много положително.“

Ако светците са прави за това какво е ССЦ, тогава защитата на Патриарх Кирил на ССЦ като „наш общ дом“ и „люлката на единна Църква“ не може да бъде извинена като дипломация. Каквото светците осъдиха, Кирил защитава. Каквото Кирил защитава, светците осъдиха. Тези позиции не могат да бъдат примирени.

1. Декларация от Торонто (1950), Раздел IV, Точка 4: „Църквите-членки на Световния Съвет на Църквите считат отношението на другите Църкви към Светата Католическа Църква, която Символите на вярата изповядват, за предмет на взаимно разглеждане. Въпреки това членството не означава, че всяка Църква трябва да разглежда другите Църкви-членки като Църкви в истинския и пълен смисъл на думата.“ Латинската фраза aliquo modo („по някакъв начин“) се появява в собствения коментар на ССЦ по тази точка, допускайки, че природата на отношението на неправославните общности към Църквата остава неопределена, като същевременно настоява, че те го притежават. ↩

2. S.J. Samartha, “Partners in Community,” Occasional Bulletin 4:2 (April 1980), стр. 80; “The Quest for Salvation and the Dialogue between Religions,” International Review of Mission (October 1968), стр. 429. Самарта служи като първия директор на подразделението на ССЦ по Диалог с хора от живи вери. ↩

3. Оригинал на гръцки: “«Πονούσε για τις διάφορες οικουμενιστικές κινήσεις, για τις οποίες έλεγε ότι είναι “κουρελούδες του διαβόλου”.»” ↩

4. Оригинал на гръцки: “«Ἕνα ἀπό τά μέσα, πού χρησιμοποιεῖ ὁ Οἰκουμενισμός, γιά νά ἐπιτύχη τούς σκοπούς του, εἶναι ὁ συγκρητισμός, αὐτός ὁ θανάσιμος ἐχθρός της χριστιανικῆς πίστεως, τόν ὁποῖο προωθεῖ τό λεγόμενο «Παγκόσμιο Συμβούλιο Ἐκκλησιῶν» ἤ μᾶλλον τό «Παγκόσμιο Συνονθύλευμα τῶν Αἱρέσεων»»” ↩

5. Оригинал на гръцки: “«Αυτό το δόλιο “οικουμενικό” κατασκεύασμα δεν αποσκοπεί στην αναζήτηση της αληθείας… Είναι ένα ανακάτεμα αφανισμού της Αλήθειας.»” ↩

6. Комисия по Догматика на Свещената общност на Света гора, Меморандум за участието на Православната Църква в Световния Съвет на Църквите (2007): „И днес, повече от всякога, догматичното съзнание на плиромата на Църквата е в опасност да бъде изменено от еклисиологията, култивирана от ССЦ.“ http://orthodoxinfo.com/ecumenism/memorandum-on-the-participation-of-the-orthodox-church-in-the-world-council-of-churches.aspx ↩

7. Пълният текст на резолюцията от 1948 г. и списъкът на подписалите я е възпроизведен в Архиепископ Виталий Монреалски, „Екуменизъм“, The Orthodox Word, Том 5, Бр. 4 (Юли–Август 1969), стр. 151-152. ↩

8. Допълнителни извори за съветската манипулация на членството в ССЦ: о. Спиридон Бейли записва, че „Съветската държава се стремеше да принуди Руската Православна Църква към активно членство в ССЦ, за да унищожи нейната уникалност в съзнанието на руския народ“ (Orthodoxy and the Kingdom of Satan, цитирайки о. Серафим Роуз). Каноник Майкъл Бурдо от Института „Кестън“ отбеляза, че членството в ССЦ „откри кампания на дезинформация, продължила четвърт век“ (цит. в John and Carol Garrard, Russian Orthodoxy Resurgent, стр. 37). Гарардови описват как „лековерни и благочестиви пастори от Запада посещаваха срещите му и се връщаха у дома убедени, че в СССР няма религиозни преследвания“ (стр. 44) и характеризират участието на РПЦ като „операция под лъжлив флаг“, при която „[изтънчени прелати] проведоха успешна ‘операция под лъжлив флаг’ в Световния и Европейския Съвети на Църквите, ентусиазирано повтаряйки мирната кампания на КГБ, за да оправдаят съществуването на Църквата“ (стр. 245). ↩

9. Оригинал на руски: “Его усилиями вступление Русской Церкви в 1961 году во Всемирный Совет Церквей стало плодотворным, способствуя широкому и убедительному свидетельству об истине Святого Православия.” ↩

10. Митрополит Никодим (Ротов) починал на 5 септември 1978 г. по време на официално посещение във Ватикана за интронизацията на Папа Йоан Павел I. Обстоятелствата са документирани както в статията „Верен свидетел“ от 2023 г. (patriarchia.ru/article/104828), така и в статията от 2024 г. от ЖМП за годишнината (patriarchia.ru/article/105790). ↩

11. Оригинал на гръцки: “«Εάν ζούσαμε πατερικά, θα είχαμε όλοι πνευματική υγεία, την οποία θα ζήλευαν και όλοι οι ετερόδοξοι, και θα άφηναν τις αρρωστημένες τους πλάνες και θα σώζονταν χωρίς κήρυγμα.»” ↩

12. Методисткият Епископ Дж. Бромли Окснам, водещ деятел на ССЦ, заяви през 1953 г.: „Протестантските Църкви трябва да продължат съществуващото братско и плодотворно сътрудничество с Източните Православни Църкви, докато Протестантизмът не бъде вътрешно обединен. Тогава те трябва да се обърнат към дискусия с Рим и в крайна сметка да помолят за прошка за разделенията, и обединявайки се в причастието с хляба и виното на Светата Евхаристия, да се издигнат духовно, за да направят реалност Светата Католическа Църква, към която всички християни биха могли да принадлежат.“ Цит. в Архиепископ Виталий Монреалски, „Екуменизъм“, The Orthodox Word, Том 5, Бр. 4 (Юли–Август 1969). ↩

13. о. Спиридон Бейли, Orthodoxy and the Kingdom of Satan, Глава 7: „Основаването на Световния Съвет на Църквите бе финансово подкрепено от Фондация ‘Рокфелер’, която първо назначи Джон Фостър Дълес да ръководи Националния Съвет на Църквите в Америка… планът на Рокфелер бе да установи нова идея, която да говори над богословските различия; това стана известно като ‘социалното евангелие.’ Като насърчаваше християните да се фокусират основно върху сътрудничеството в помощ на другите, бе разбрано, че те бързо щяха да образуват социални и организационни връзки, по-силни от съдържанието на вярата, която изповядват.“ ↩

14. Susan Cyre, “Fallout Escalates Over ‘Goddess’ Sophia Worship,” Christianity Today, April 4, 1994, https://www.christianitytoday.com/1994/04/theology-fallout-escalates-over-goddess-sophia-worship/. Конференцията се проведе „във връзка с Десетилетието на ССЦ на Църквите в солидарност“ с жените (1988–1998). Участниците призоваваха София и споделяха мляко и мед в това, което докладът описва като „очевиден заместител на Господната Вечеря.“ ↩

15. Susan Cyre, “Fallout Escalates Over ‘Re-Imagining’ Conference,” Christianity Today, Vol. 38, No. 3, March 7, 1994. Мери Ан Лънди подаде оставка от презвитерианския си пост след разследването на Генералния Съвет на Събора, преди назначаването й на ръководен пост в ССЦ. ↩

16. World Council of Churches, “WCC mourns loss, celebrates life of Mary Ann Lundy,” March 2025, https://www.oikoumene.org/news/wcc-mourns-loss-celebrates-life-of-mary-ann-lundy. Собственият некролог на ССЦ гласи: „Лънди служи като Заместник-Генерален секретар на ССЦ от 1995 до 1999 г. В тази роля тя укрепи партньорства между женските движения, верските общности и многостранните институции.“ ↩

17. Оригинал на гръцки: “«Αυτή η παναιρετική αλχημεία επιχειρείται δια του λεγομένου Παγκοσμίου Συμβουλίου Εκκλησιών.»” ↩

18. Питър Стайнфелс, „WCC split hinted over ‘What is Holy Spirit?’“ („Намек за разцепление в ССЦ заради ‘Какво е Светият Дух?’“), Tampa Bay Times, 23 март 1991 г., https://www.tampabay.com/archive/1991/03/23/wcc-split-hinted-over-what-is-holy-spirit/; Майкъл Кинамон, ред., Signs of the Spirit: Official Report, Seventh Assembly (Знамения на Духа: официален доклад, Седма асамблея) (WCC Publications, 1991); „Spirit and ‘Spirits’ at the Canberra Assembly of the World Council of Churches, 1991“ („Духът и ‘духовете’ на Канберската асамблея на Световния съвет на църквите, 1991“), Missiology: An International Review 32, № 3 (2004). ↩

19. Св. Киприан Картагенски, De Catholicae Ecclesiae Unitate (За единството на Кафоличната Църква), §6. https://www.newadvent.org/fathers/050701.htm ↩

20. WCC Press Release, June 10, 1997; WCC country profile for Georgia, https://www.oikoumene.org/resources/documents/country-profile-georgia. Патриарх Илия II уведоми Генералния секретар на ССЦ Конрад Райзер в писмо от 22 май 1997 г. за решението на Светия Синод да се оттегли. ↩

21. WCC Eighth Assembly Press Release No. 47, December 13, 1998, http://www.orthodoxresearchinstitute.org/articles/ecumenical/wcc_bulgarian_church.html. Оттеглянето на България бе второто след Грузия. ↩

22. Московска Патриаршия, Официална биография на Патриарх Кирил, https://mospat.ru/en/patriarch/. ↩

23. Митрополит Иларион (Алфеев), „Да възвестяваме ден след ден спасението на нашия Бог: По повод 55-ата годишнина от монашеското постригване и дяконското ръкоположение на Негово Светейшество Патриарх Кирил“, Журнал на Московската Патриаршия (Бр. 5, 2024). Публикувано на patriarchia.ru, 14 юни 2024 г. https://www.patriarchia.ru/article/105790. Статията гласи: «В 1975 году он стал членом Центрального и Исполнительного комитетов ВСЦ и вплоть до 1998 года участвовал в работе этих руководящих органов Совета, не пропустив ни одного заседания» („През 1975 г. той стана член на Централния и Изпълнителния комитети на ССЦ и до 1998 г. участваше в работата на тези ръководни органи на Съвета, без да пропусне нито едно заседание“). ↩

24. Окръжно послание на Архиерейския събор на РПЦЗ от 1983 г., Orthodox Life, Том 33, Бр. 6 (Ноември–Декември 1983), стр. 15-18. Съборът постановява: „Всякакъв вид участие на православни в молитва с неправославни, и в частност участие в обща молитва на така наречената екуменическа Лимска литургия, е строго забранено за православните съгласно 45-то и 46-то Апостолски правила и ги подлага на отлъчване от Църквата.“ ↩

25. Патриарх Кирил, Среща с Генералния секретар на ССЦ д-р Олав Фюксе Твайт, 10 октомври 2014 г. http://www.patriarchia.ru/article/107422. Кирил заяви: «Я хотел бы начать нашу беседу c разговора о заседании Центрального комитета ВСЦ, которое состоялось в июне нынешнего года в Женеве. Я посмотрел материалы и должен сказать, что эта работа произвела на меня положительное впечатление… Всемирному совету церквей может быть отведена одна из ключевых ролей в построении такого диалога и координации межхристианского взаимодействия.» („Бих искал да започна нашия разговор с обсъждане на заседанието на Централния комитет на ССЦ, което се проведе през юни тази година в Женева. Прегледах материалите и трябва да кажа, че тази работа направи положително впечатление на мен… На ССЦ може да бъде отредена една от ключовите роли в изграждането на такъв диалог и координацията на междухристиянското взаимодействие.“) ↩

26. Патриарх Кирил, Среща с Генералния секретар на ССЦ Олав Фюксе Твайт, 30 януари 2019 г.: „ССЦ играше уникална роля в тази ситуация, защото на основата на вярата в Господа и Спасителя представители на Изтока и Запада имаха възможност да се срещнат на платформата на ССЦ и, изхождайки от тяхната общност, да се опитат да намерят решения на трудни ситуации.“ https://www.patriarchia.ru/article/61913. Вж. също почитането на ССЦ наред с папския представител на тържеството за 10-ата годишнина на Кирил, февруари 2019 г. ↩

27. Патриарх Кирил, Среща с изпълняващия длъжността Генерален секретар на ССЦ о. Йоан Саука, 17 октомври 2022 г.: „Членството в ССЦ, диалозите, равноправните дискусии и сътрудничеството с целия християнски свят бяха не само проява на нашето служение за помирение между хората, но и ни даваха увереност в солидарността и подкрепата на световното християнско братство.“ Той благодари на ССЦ, че устоя на натиска да изключи Москва по време на Събора в Карлсруе. Вж. също писмото му от март 2022 г. до ССЦ: https://www.patriarchia.ru/article/103006. Среща: http://www.patriarchia.ru/article/78875 ↩

28. Митрополит Антоний Волоколамски, Интервю за РИА Новости, 1 юли 2025 г. http://www.patriarchia.ru/article/116353. Митрополит Антоний заяви: „Политическата пристрастност на определени Църкви-членки достигна безпрецедентни нива, неизбежно повлиявайки на общия характер на работата на ССЦ. ССЦ бързо губи уникалната си роля като платформа за междухристиянски диалог.“ Въпреки тази оценка Москва запази участието си. ↩

29. Патриарх Кирил, Поздравления по повод 75-ата годишнина на ССЦ, 25 юни 2023 г. http://www.patriarchia.ru/article/104610. Пълен текст: «Сердечно поздравляю вас с 75-летием основания Всемирного совета церквей — крупнейшей международной организации, служащей местом встречи и диалога христиан различных традиций. … Убежден, что мы обязаны сохранить те мосты общения, которые строились нами и нашими предшественниками на протяжении многих десятилетий — не только ради нас самих, но и ради будущих поколений. … Надеюсь, что, Богу содействующу, соработничество Русской Православной Церкви с ВСЦ будет и впредь плодотворным.» ↩

30. „Основные принципы отношения Русской Православной Церкви к инославию“ (Основни принципи на отношението на Руската Православна Църква към инославието), приети от Юбилейния Архиерейски събор, Москва, 13–16 август 2000 г. Пълен руски текст: https://mospat.ru/ru/news/85385/. Този документ, изготвен под ръководството на Митрополит Кирил като Председател на ОВЦВ, остава официалната рамка, управляваща всички екуменически отношения на Руската Православна Църква. ↩

31. Оригинал на руски: “В повестке дня ВСЦ со временем стали появляться такие темы, которые оказались совершенно неприемлемыми для Православного Предания… Задачи декларируемые ВСЦ вступают сегодня в полнейшее противоречие с практикой: все очевиднее становится разрыв сблизившегося на почве либерализации протестантского большинства и православного меньшинства. В итоге возможно такое развитие в протестантских церквах и во Всемирном Совете Церквей, с которым православные уже не смогут согласиться ни по экклезиологическим, ни по догматическим, ни по нравственным соображениям.” ↩

32. Оригинал на руски: “Всякий новый шаг в направлении усиления протестантской экклезиологии в ВСЦ будет духовным самоубиством ВСЦ… Негативные тенденции в ВСЦ приводят к тому, что Русская Православная Церковь оказывается перед необходимостью быть готовой к изменению своего статуса в отношениях с ВСЦ.” ↩

33. Оригинал на руски: “Церковь осуждает тех, кто, используя недостоверную информацию, преднамеренно искажает задачи свидетельства Православной Церкви инославному миру и сознательно клевещет на Священноначалие Церкви, обвиняя его в «измене Православию». К таким людям, сеющим семена соблазна среди простых верующих, следует применять канонические прещения.” ↩

34. Оригинал на руски: “За многие десятилетия православного участия в экуменическом движении ни один из (официальных) представителей той или иной Поместной Православной Церкви никогда не предавал Православие.” ↩

35. Участието на Майендорф не се оспорва: той служи като председател на Комисията по Вяра и Устройство на ССЦ от 1967 до 1975 г. и като член на Централния комитет на ССЦ. Вж. “Protopresbyter John and Matushka Marie Meyendorff,” Canadian Orthodox History Project, https://www.orthodoxcanada.ca/Protopresbyter_John_and_Matushka_Marie_Meyendorff. Въпросът е дали участието му може да отмени по-късната траектория на ССЦ и православните свидетели, цитирани по-горе. О. Серафим Роуз третира еклисиологичните претенции на Майендорф с тревога през 1970 г., като пише, че „о. Майендорф заявява, че всеки извън общение с Атинагора (вярвам, че осъзнавате, че той е еретик?) е извън Православната Църква.“ Писмо до о. Дейвид Блек, 30 октомври/12 ноември 1970, Letters from Father Seraphim. http://www.orthodoxriver.org/post/letters-of-fr.-seraphim-rose/. Така Майендорф може да бъде признат като сериозен православен участник, без да бъде превръщан в коз срещу осъждането на еклисиологията и практиката на ССЦ от светците. ↩

36. Archbishop Chrysostomos of Etna and Fr. John Abraham, “Further Thoughts on the Ecclesiology of Father George Florovsky,” Orthodox Tradition XIV, 2-3 (1997). Хризостом свидетелства, че Флоровски описваше „Границите на Църквата“ като „едно от неговите ‘евристични упражнения’“ и че „категорично осъди“ интеркомунията. Епископ Атанасий (Евтич) от Захумле критикува есето от 1933 г. като „продукт на млад Флоровски, фрагментарен и лишен от яснота.“ Вж. също Constantine Cavarnos, Father Georges Florovsky on Ecumenism (Center for Traditionalist Orthodox Studies, 1996), който изследва четиридесет години от трудовете на Флоровски и заключава, че ролята му в екуменическото движение „е била сериозно неразбрана и преднамерено изкривена.“ ↩

37. Митрополит Иларион (Алфеев), реч в Института по обща история, Москва, 23 декември 2013 г. https://www.patriarchia.ru/article/10396 ↩